Цъ Си седеше на палисандров стол с абсолютно изправен гръб и вирната брадичка между стените на Двореца на съсредоточената красота, любимата й сграда от хилядата в Забранения град. Превърнат в нейна постоянна резиденция, Дворецът на съсредоточената красота граничеше с Императорските градини на запад и гледаше към внушителната Зала на имперския мир. Известно бе, че Цъ Си го е избрала заради името, но и заради несравнимата гледка към двата древни кипариса в двора и защото дворецът бе добре осветен през целия ден и следобеда. В главната зала имаше съвсем малко мебели от тъмно палисандрово дърво, деликатни и изящни в сравнение с размерите на помещението. Високият таван се поддържаше от шест червени колони, а на задната стена имаше голяма рамка от жълта оризова хартия, върху която с черни мандарински символи бе изписано „Красота и сила“. Покрай източната стена висеше дебела бяла завеса, зад която се намираха личните й покои, стаи за преобличане и серия чакални.
— Съдбата на четиристотин милиона души лежи на раменете ми — обяви Цъ Си на присъстващите. Беше облечена в черно чан пао от най-фина коприна, която прилепваше до всяка извивка на тялото й.
Пред нея на покрития с плочи под стояха двама мъже — 22 годишният принц Кун, по-младият брат на императора, и 52 годишният председател на военния съвет. Му Ин беше интелигентен човек и по мнението на Цъ Си лоялността му бе на първо място към Сина на небето. Принц Кун, който изглеждаше като момче, бе със сигурност най-големият поддръжник на императрицата — в това можеше да е напълно уверена — тъй като в замяна тя пазеше мрачната му тайна от всички останали в императорското семейство.
Двамата мъже носеха сините имперски одежди на двора — тясна жилетка ма гуа от дебела материя и подобно на пола долнище. На гърдите на принца беше извезан дракон с четири нокътя, показващ произхода му. Му Ин пък носеше златен фазан, второто най-високо цивилно отличие.
През цялото време Цъ Си можеше да вижда своя велик евнух Ли Лиен, облечен в пъстроцветната си роба и с двама помощници, който следеше всяко движение.
— Влязохте в капан — каза принц Кун.
— Преговорите не успяха да спрат червените дяволи в Тиендзин — добави Му Ин. — Сенге Ринчен изтегля славната ни отбранителна армия гибелно близо до Пекин. Изказването ви на военния съвет беше твърде силно и в резултат Су Шун ви устрои капан.
Дотук казаното не представляваше никаква тайна за Цъ Си.
В продължение на почти две седмици генерал-губернатор Ханфу и двама специални пълномощници бавеха британците и французите при Тиендзин. Накрая преговорите се провалиха с гръм и трясък, когато всички поставени въпроси най-сетне бяха уредени и беше време за подписване на нов договор. Едва тогава червеният дявол Хари Паркс разбра, че Ханфу и пълномощниците не разполагат с имперския печат. Без него всеки подписан договор не струваше и хартията, върху която е написан. Вбесен от измамата, лорд Елгин бе влязъл в незащитения Тиендзин и го бе обявил за собственост на кралица Виктория. Така той си осигури контрол върху река Хай и — което беше най-важното — сложи ръка върху доставките на ориз за столицата, който идваше с плоскодънни джонки от южните провинции. Междувременно хората на сър Хоуп Грант бяха отпочинали след превземането на укрепленията Дагу и можеха да бъдат мобилизирани бързо. Вдигнаха лагера си на 6 септември и потеглиха на северозапад към Тунджоу, само на 20 км от стените на Пекин.
— Ако не ги спрем, червените дяволи ще бъдат тук само след няколко дни! — каза принц Кун с явна паника в гласа си. Меката му женствена природа само допринесе коментарът му да прозвучи още по-уплашено. — Синът на небето иска да избяга от града в Манджурия и Су Шун го посъветва Дзъхол от другата страна на Великата стена да стане временна столица, докато варварите не бъдат поставени на мястото им.