— Не изпадайте в паника, братко — каза Цъ Си, докато гледаше как двете струйки благовонен дим се издигат нагоре в неподвижния въздух на двореца. — Всичко е под контрол.
Подобно на мислите на Цъ Си, правите струйки дим се носеха нагоре и скоро започваха да се вият и нагъват като изпълнители на някакъв зрелищен танц.
— Синът на небето няма да избяга от града — каза тя, осъзнавайки много добре как ще подейства подобно бягство на решимостта на татарската войска да се бие. — Сенге Ринчен примамва варварите към нас. Само кавалерията ни наброява над двайсет хиляди души и монголският господар се е установил на лагер на западната страна на Тунджоу. Той чака варварите да приближат, за да се сражава с тях в равнините. Няма причина да се страхуваме от това.
Макар да не разбираше напълно защо Ринчен беше избрал да се бие в такава близост до стените на Пекин, Цъ Си разбираше, че тази стратегия си има и своите преимущества. Ако Синът на небето останеше в града, всеки от бойците му щеше да се сражава за дома си, а снабдителните линии на червените дяволи щяха да се обтегнат до скъсване. Въпреки това тя се тревожеше, че Ринчен има и свои, по-зловещи планове. Ако владетелското семейство избяга, той можеше просто да влезе в Забранения град и да се обяви за император. Нямаше армия, която да му попречи да превземе града. Тъкмо обратното — армията се намираше под негово командване. Ако Цъ Си не внимаваше, Цин щеше да се окаже парчето месо между две биещи се кучета и повече от 216-те години манджурско господство щяха да бъдат заличени само за миг.
— Тактиката ни на забавяне се оказа огромен успех — уверено рече тя. — И трябва да продължим да преговаряме. С всеки изминал ден защитата ни става все по-силна. Не бива да проявяваме никаква милост към Елгин и червените дяволи. Вие двамата трябва да поемете преговорите, да се сприятелите с онова чудовище и да го накарате да повярва, че наистина желаем помирение. Кажете му, че искаме да продължим да търгуваме, но че условията на съглашението трябва да се основават на първоначалните. Не бива да ни налагат повече искания, ако не желаят да разгневят могъщия дракон на Цин.
— Те ще бъдат подозрителни, императрице — каза Му Ин. — Имам чувството, че не ни остава друг избор, освен война. Повели са хиляди мъже в страната ни с една-единствена цел, да съборят Средното царство и да заграбят богатствата му за себе си. Ако отрежат главата на Цин, тялото ще умре скоро след това. Трябва да защитаваме Сина на небето на всяка цена.
Цъ Си стана. Гласът й оставаше спокоен, сякаш приспиваше малко дете.
— Съгласна съм, че ще има война, но не бива да забравяме, че ние контролираме нещата. Онези коварни червени дяволи са натрапници в земите ни, но въпреки това съм сигурна, че нямат желание да заграбят царството ни. Те са глупци, които искат да купуват чая ни и да ни продават своя опиум, както и да пращат проповедници в страната, за да спасяват душите на народа. За мен е ясно, те не осъзнават, че във всяко отношение са по-нисши от Цин и манджурските господари, които владеят тази велика страна. По волята на всички богове ние сме избраният народ. — Цъ Си млъкна, за да си поеме дълбоко дъх. — Трябва да продължим да ги бавим. С всеки ден армията ни става все по-силна и все повече войници се събират на защитните ни позиции. Така ще унищожим напълно червените дяволи, преди да е паднала първата снежинка. — Тя отново седна на мястото си. — И двамата ще напишете помирителни писма до лорд Елгин и ще се извините за провала при Тиендзин. Ще му кажете, че сте упълномощени от Сина на небето да изпълните изискванията му и че вече няма да има увъртания. Но в замяна той трябва да спре похода си към Тунджоу, докато не бъдат уговорени условията.
— Но ние нямаме подобно пълномощно — отвърна принц Кун.
— Именно — отвърна Цъ Си. — Точно затова можете да се съгласите с всичко. Борбата ще приключи с война, но само когато ние сме готови да се бием, а не когато ни нападнат. Цин ще изберат времето и мястото за унищожаване на червените дяволи, а не обратното.
По-нататъшното протакане даваше на Цъ Си и възможност да се срещне със Сенге Ринчен и да разбере каква е истинската му цел. Ако усетеше, че има планове за трона на Цин, щеше да го примами в леглото си и докато е беззащитен в момента на върховното удоволствие, да го убие със собствените си ръце.
— Разбирате ли какво искам от вас? — обърна се Цъ Си към двамата мъже пред нея. — Трябва да ми спечелите достатъчно време да осигуря съюзниците на Средното царство.