Всеки в Пекин познаваше характерното облекло на евнусите и беше добре известно, че те имат значително влияние в двореца. Извън стените ги наричаха „гарвани“ заради високите им гласове и опортюнистичната им природа.
Пет струйки благовонен дим се извиваха към тавана, когато пискливият глас на Ли Лиен наруши тишината.
— Шпионите ни идентифицираха предателя до лорд Елгин. Той не е обикновен човек и лесно може да се различи от пръв поглед.
— Това пък защо? — поинтересува се Цъ Си и се запита дали не е обезобразен или с белези.
— Защото предателят е синеок — обяви Ли Лиен.
Цъ Си впери изгаряш поглед в евнуха си.
— Какъв?
— Потвърдено е, Ваше Височество. Той е китаец със сини очи.
— Сигурен ли си?
— Да, Ваше Височество. Абсолютно сигурен.
Китаец със сини очи беше нещо, което Цъ Си дори не можеше да си представи.
— Никога не съм чувала за подобно нещо — с почуда рече тя. Нямаше съмнение, че Ли Лиен казва истината — една грешка относно такъв важен детайл щеше да бъде причина да се прости с главата си. — Да не би да е някакъв албинос?
— Не. Ваше Височество. Цветът на кожата му е нормален, а телосложението му е здраво.
Цъ Си се загледа към високия украсен таван на двореца на императрицата.
— Всичко около този синеок дявол е много интригуващо. Появил се е от нищото. Познанията му за нашите сили и стратегия са впечатляващи. Още по-пълни са знанията му за най-уважаваните ни генерали. Сякаш може да чете бъдещето — твърдо каза тя. — Все едно вижда какъв ще бъде следващият ни ход. Трябва да знам името на този човек! — извика тя. — Печелехме войната, докато неговото зло се появи от мрака!
— Синеокият е информиран и неуловим, Ваше Височество — спокойно рече Ли Лиен. — Имам и други лоши новини. Първото сведение за него е отпреди пет месеца. Дворцовата стража докладва за човек със сини очи, облечен като просяк, при това не другаде, а в самия Забранен град. Но след като го приклещили, той изчезнал в нощта като призрак — направил невъзможен скок от стените във водите на императорския ров. Затова не обърнах внимание на доклада и си помислих, че е някаква игра на светлината. Но шпионите от Далиен потвърдиха съществуването на синеокия. Според докладите британците и французите се отнасят с голямо уважение към него. Говори се, че вървял редом до самия лорд Елгин.
— Върви до Елгин ли? — изумено повтори Цъ Си. Това несъмнено бе най-сериозната ситуация, в която бе изпадала династията Цин след Първата опиумна война. Ситуация, която заплашваше самите устои на императорската власт.
Цъ Си се замисли за гаснещата сила на съпруга си и си даде сметка, че от нея зависи да вземе правилното решение. Влошеното здраве беше лишило Сина на небето от храбростта му и така решенията за следващите действия се вземаха от императорските съветници.
„А императорските съветници са продажни глупци“ — помисли си Цъ Си.
Императрицата мина между тримата полумъже (които продължаваха да стоят с чупка в кръста като статуи) подобно на облечена в коприна акула, плуваща между плячката си.
Лорд Елгин беше известен с неприязънта си към китайците и Цъ Си знаеше, че синеокият явно има какво да предложи, щом е успял да преодолее предразсъдъците на чужденеца.
— Ще научиш името му — сладко рече Цъ Си. — Трябва да зная самоличността на противника си и дали има семейство или любими хора, които да използваме. — Тя замълча за момент. — Знаеш, че съпругът ми е слаб. Страхливостта му ме наскърбява. — Тя отново замълча. — Нуждая се от съюзници, които да ми помогнат да защитя Средното царство. Британците завзеха Далиен, портата към това крайбрежие, и със своето тайно синеоко оръжие със сигурност ще продължат към Тиендзин. Ако удържат победа, ще да се насочат към самия Пекин и този дворец. — Тя потърка гладките си елегантни ръце. — Какво ще ме посъветваш, Ли Лиен?
Великият евнух се замисли за момент.
— Трябва да се сдобием със западни оръдия, за да защитим останалите си позиции, крепостите Дагу — рече той.
— И как ще стане това? — поинтересува се тя.
— Руснаците отдавна молят да им отстъпим левия бряг на река Амур. Искат излаз на Тихия океан, който не замръзва през зимата. Без него са ограничени, а достъпът им трябва. Тук можем да извлечем две изгоди. Първо, руснаците ще ни осигурят онези трийсет и две фунтови оръдия, от които имаме толкова голяма нужда. Говори се, че британците имат нови бойни кораби, чиято броня е дебела десет сантиметра. Затова ни трябват по-големи оръдия, ако искаме да защитим крепостите Дагу. Второ, трябва да сме сигурни, че руснаците няма да се намесят в конфликта, Ваше Височество. Ако застанат на страната на британците, положението ни ще стане още по-сериозно.