Копринената завеса се дръпна и в шатрата на Сенге Ринчен влезе Цъ Си, обкръжена от свита, състояща се от шестима знаменосци йехонала от двете й страни и зад нея. Неочакваната поява на императрицата и антуража й накара телохранителите на Ринчен да посегнат към сабите си и да скочат на крака. Телохранителите на Цъ Си очакваха това и по нейна заповед не се опитаха да отвърнат със същото.
Ринчен седеше на малкия си златен трон и унищожаваше обилно ястие от змия със салата — кобрата беше деликатес, за които се вярваше, че носи сексуална енергия, и той го поръчваше почти всеки ден. Монголският господар като че ли изобщо не се изненада да види Цъ Си пред себе си и продължи да се храни, като белеше кожата на влечугото с предните си зъби и я плюеше настрани. Невъзмутимата му реакция беше в пълен контраст с истинските му чувства — жената, която копнееше да завладее, сега се намираше на десетина стъпки от него.
Телохранителите от двете страни стояха абсолютно неподвижни. Само очите им играеха нервно, опитвайки се да отгатнат дали не ги чака някаква неприятна изненада. Никой не смееше да помръдне, още по-малко да атакува без заповед.
Ринчен избърса уста с бродирана кърпичка и я хвърли небрежно на килима.
— Какво ви води в лагера ми, императрице? — попита той.
— Кажете на хората си да свалят оръжията си — отвърна тя.
Ринчен се усмихна.
— Те са монголски войни от Черния флаг на хоркините. Никак не обичат изненадите.
— Вие очевидно не сте изненадан, велики господарю — проницателно отбеляза тя. — Опитен генерал като вас несъмнено би си дал сметка, че ще поискам среща.
Коварните й думи не му оставиха избор, освен да нареди на хората си да свалят оръжията.
— Права сте, императрице. Наистина ви очаквах. Приберете оръжията си и се махайте — заповяда Ринчен на телохранителите си. — Императрице, не се съмнявам, че и вашите знаменосци биха искали да се оттеглят.
— Само евнухът ми ще остане — отвърна Цъ Си.
Ли Лиен тихомълком се затътри с наведена глава в шатрата и застана непосредствено зад господарката си.
— А от моя страна ще остане само лейтенант Лин — каза Ринчен и посочи един от шестимата си мъже, за да покаже кого има предвид. — Но първо лейтенант Лин ще изведе манджурската наложница от спалнята ми. — Той посочи наляво. — Не искаме да подслушва разговора ни.
— Можете да я оставите там — абсолютно невъзмутимо рече Цъ Си. — Ще се нуждаете от нея, след като си отида.
— Манджурските жени ме отегчават — каза Ринчен, като даваше знак на Лин да застане зад трона му. — В слабините им няма огън. Липсва им страст.
— Може би някой ден ще ви науча на тайната как да освободите тигрицата, живееща във всяка жена — отвърна Цъ Си. — Нужен е само ключът.
Ринчен се загледа в необичайната жена пред него. Беше още по-поразителна, отколкото я помнеше. Облечена в традиционната многопластова дреха дзифу с цвят на шафран, тя носеше и дракона с петте нокътя на стегнатия си жакет дун дзъ. Беше обута в ботуши в същия тон с четвъртит връх, символ на висок ранг. На главата си имаше черна кадифена шапка, обшита с кожа, а косата й бе прибрана под нея.
Бяха изминали повече от три години, откакто монголският господар бе видял загадъчната Цъ Си с очите си — и гледката изобщо не го разочарова. Сърцето му запърха в очакване да разбере каква е причината за тази визита — дали идваше да потвърди съюза им, или да сложи край на тайното им съглашение? Ако целта й беше съюз и ако той изиграеше картите си правилно, можеше да я обладае направо тук, в шатрата. Прост манджурски жест, реши той. Това със сигурност щеше да подсили решимостта му да победи синеокия и червените дяволи, които в момента се намираха на по-малко от четири дни път от позициите му. А ако целта й беше да сложи край на партньорството им, щеше да я вземе със сила. С това свое неочаквано влизане в монголска шатра тя се оставяше на неговата милост. Така или иначе щеше да си получи удоволствието.
— Може би ще ми покажете ключа сега — каза Ринчен и посочи към нея.
— Не заслужавате нищо — грубо рече Цъ Си. — Вие сте един провал. Неспособността ви да удържите Тиендзин и укрепленията Дагу причини огромна тъга и безпокойство в Средното царство.
Гореща кръв запулсира в слепоочията на Ринчен. Някаква си жена да го хока? Имаше чувството, че главата му ще се пръсне, толкова силен беше гневът му.