— Уговорката помежду ни стана на парцали — продължи Цъ Си. — Ордите червени дяволи кръстосват земите ни, а вие не правите нищо. Седите си в лагера и ги чакате да дойдат при вас. Защо поне не опустошихте всичко след себе си?
Разбирайки, че ситуацията бързо може да стане неуправляема, Ли Лион разхлаби малкия нож, скрит в широките ръкави на робата му. Готвеше се за най-лошото и ако се наложеше, щеше да умре в защита на своята императрица.
Ринчен стана от стола си и постави ръка върху дръжката на сабята си. Беше облечен в светлосинята коприна на Черния флаг на хоркините, със свалени ръкави. Здравите му мускулести ръце играеха от напрежение — много по-голямо напрежение, отколкото се четеше по лицето му. Дори монголският господар не беше сигурен как да постъпи.
— Властта на Цин виси на конец — отвърна той, сдържайки гласа си. — Горящи китайски трупове и къщи само ще забавят червените дяволи, но няма да ги спрат. — Ринчен слезе от трона си и пристъпи към императрицата. Рискувате много повече, като опустошите собствената си земя — добави той. — Селяците ще се обърнат срещу вас. Те и без това негодуват срещу манджурското управление. Мразят мандаринските закони, които им наложихте. Ще се окажете забъркани в още едно Тайпинско въстание, ако не внимавате. Не бива да забравяте, че на всеки манджурец в Средното царство се падат сто китайци. В момента разполагате само с едно преимущество и то е в това, че селяците се страхуват и ненавиждат червените дяволи повече, отколкото манджурите. Ние не сме врагът, който прогонва селяните от домовете им. Червените дяволи го правят.
Цъ Си запази безизразна физиономия, но вътрешно се усмихваше като млада чилин. Ринчен бе реагирал точно така, както се беше надявала.
— Прав сте — окаяно рече тя. — Нямах представа за способностите ви и съм смутена от избухването си. Моля, приемете извиненията ми.
Монголският господар обиколи императрицата, вдишвайки сладкия аромат на парфюма й, след което се върна при трона си. Едва ли можеше да е по-щастлив. Най-желаната жена на света стоеше пред него и определено се нуждаеше от военните му умения и мъдрост. В замяна той щеше да си получи удоволствието и да я насили, докато му се покори напълно. Но още по-важното беше, че воин с умения като неговите, онзи синеок предател, водеше червените дяволи към Тунджоу. Достойният противник най-сетне идваше да се сблъска с него. Неизбежното сражение, което със сигурност щеше да се разрази между великите армии, щеше да е кулминацията на живота му като монгол. Страстта и конфликтът бяха най-ценните неща в света на Ринчен. И колкото неуловими бяха в живота му преди, сега те стояха пред него ярки като слънцето. Монголският господар щеше да има своя шанс за безсмъртие, като се изправи открито пред тях и ги победи на всяка цена.
— Привличате врага твърде близо до Сина на небето — каза Цъ Си.
— Най-силни сме при сърцето си — уверено отвърна Ринчен.
— По-силни ли сме, отколкото когато се изправихме срещу червените дяволи при крепостите Дагу?
Ринчен усука мустак около пръста си.
— Въпреки предупрежденията ви не бях сигурен за уменията на синеокия и затова той спечели при крепостите. Видях го с очите си от стените на крепостта Жен. Този човек върви плътно до Елгин. Прилага теориите на Сун Дзъ, сякаш ги познава на пръсти. Стратегията му е решителна и смазваща. Крепостите Дагу не бяха изгубени заради провал от моя страна; те бяха превзети заради блестящите умения на синеокия генерал. Този човек няма нито един от недостатъците на колониалните нашественици, а изглежда е тяхна пълна противоположност. Той показва мъдрост и сдържаност и атакува там, където знае, че сме най-слаби.
— Щом е толкова силен, можем просто да му пратим убийци — възрази Цъ Си. — Така проблемите ни ще изчезнат в прахта заедно с кръвта му.
— Как смеете да предлагате подобно нещо! — изрева Ринчен в пълно противоречие със собствените си действия. — Този човек е майстор в много отношения! Не му е писано да умира с такава безславна смърт! Той не само е великолепен военачалник, но и явно е трениран в изкуството на монасите от Шаолин. — Ринчен изтегли сабята си и провери остротата й с палец. — Той ще умре от моята сабя, в битка. Това е съдбата му.
Цъ Си се изненада да чуе подобно откровение. Явно синеокият беше оставил неочакван и неизличим белег върху монголския генерал.
— Само вие можете да го победите — с огромно коварство рече тя. — Именно затова ви призовах да помогнете на Средното царство.