Замисли се за укрепленията, които трябваше да преодолеят. Крепостите Дагу бяха построени от император Дзядзин от династия Мин преди повече от 300 години, за да пазят град Тиендзин от нашествие откъм морето. Представляваха пет големи крепости, три на северния бряг и две на южния. Двайсет по-малки укрепления, побиращи обикновено само едно оръдие, също охраняваха устието. Петте големи представляваха внушителни отбранителни съоръжения, извисяващи се над крайбрежните тресавища и солени блата там, където река Хай се вливаше в морето. Имаха десетметрови стени с бойници и централна платформа, на която можеха да се поберат четиресет оръдия, обикновено 12 фунтови. Всяко оръдие можеше да стреля, в която и да е посока. Около всяко укрепление имаше по два 15 метрови рова, пълни с мръсна морска вода и хиляди стърчащи заострени бамбукови колове и жив плет. В тях се влизаше по една-единствена тясна дървена рампа, която се вдигаше по време на атака. Представляваха сериозни защитни укрепления, особено откъм морето.
Рандъл извади часовника си и го погледна. Беше два часът след пладне. Бурята щеше да стигне дотук след три часа. Флотилията трябваше да бъде на петнайсетина километра от брега, преди да ги удари лошото време, за да са сигурни, че е достатъчно плитко да хвърлят котва. Той прибра часовника в джоба на елечето си, обърна се и закрачи към кърмата.
Отвори плъзгащата се врата и пристъпи на мостика, където бе топло посрещнат от лорд Елгин — закръглен човек, изглеждащ много по-едър от своите метър седемдесет и пет. Беше облечен в дебел черен двуредов шинел, обшит с черна кожа на китките и яката. На гърдите му, непосредствено над сърцето, гордо бяха закичени два впечатляващи сребърни медала, майсторски оформени като отворени цветя. Горният го изтъкваше като осми граф Елгин, а долният — като дванайсети граф Кинкардин. Макар да беше твърде горещо за подобно тежко вълнено облекло, той не сваляше шинела — това бе въпрос на британска чест и официалност. В резултат червендалестото му лице и челото му лъщяха от пот. Името му беше Джеймс Брус, най-големият син от втория брак на седмия граф Елгин. Беше внушителен мъж с напълно плешиво теме и гладко избръснато лице, с изключение на рунтавите бакенбарди. От двете страни на главата му и на тила имаше кичури бяла коса, напълно скриващи ушите му. Представляваше поразителна гледка, официален и винаги на мястото си. Освен това имаше голям чар, с чиято помощ ефективно прикриваше злата си същност.
— Благодаря, че дойдохте, господин Чен — любезно каза той. — Познавате сър Хоуп Грант, генерал-лейтенант от Тихоокеанския флот.
Рандъл кимна към жилавия офицер с голям нос, тъмна коса, гъст мустак и бакенбарди. Мъжът се беше навел над картите, пръснати по навигационната маса. Сър Хоуп не беше толкова дружелюбен и се усмихна едва-едва, при това с усилие. Беше облечен в алената куртка на Кралската конна гвардия, с бели бричове и черни ботуши за езда. Белият му корков шлем лежеше на масата до него. На раменете и кръста си имаше ремъци и колан с пистолет в кобур и сабя в кожена ножница.
На мостика на „Свирепи“ имаше други шестима мъже — капитанът на кораба Джон Уедърол, Хенри Лох и четирима моряци от по-нисш ранг, които тихомълком се занимаваха със задачите си.
— Флотът трябва да се движи по-бързо — направо каза Рандъл. — В противен случай плановете ни ще се провалят.
Лорд Елгин поведе Рандъл към масата с картите.
— Да, тъкмо това обсъждахме — замислено каза той. — Сър Хоуп предлагаше алтернативен план за действие.
Сър Хоуп прочисти гърлото си, откъсна поглед от сините очи на Рандъл и посочи документа.
— Имаме късмет и трябва да се възползваме от пълнолунието. Ще предприемем фронтална атака срещу трите укрепления на северния бряг на реката, като влезем в устието по време на прилива утре по пладне. С артилерийското си преимущество ще пометем външната защита на Цин. След залез-слънце ще атакуваме под прикритието на тъмнината. — Британската му самоувереност беше непоклатима. — До сутринта ще сме пропъдили мерзавците по хълмовете и ще сме избили онези, които са останали да се съпротивяват. Когато видят внушителния ни флот, направо ще се напикаят от страх.
Лорд Елгин внимателно наблюдаваше китайския си съветник.
— Какво мислите за плана? — попита той.