Кеймън помълча известно време. След това, както се очакваше, махна на „слугите“.
— Вие двамата! Дрехите ви са прекалено лъскави. Идете и се облечете така, че да приличате на скаа — и доведете още шестима.
Скоро стаята се напълни със скаа — както бе предложила Вин. Принудителят пристигна малко след това.
Вин наблюдаваше как прелан Лейрд пристъпва надменно в помещението. Облечен в тъмносиво расо и с обръсната глава, като всички принудители. Татуировката около очите показваше, че е прелан, старши чиновник в Отдела на финансите. Зад него вървяха двама по-дребни принудители — техните татуировки не бяха толкова заплетени.
Кеймън се надигна да посрещне прелана, знак на уважение, което дори някой виден благородник от Голяма къща би оказал на принудител от ранга на Лейрд. Влезлият нито склони глава, нито отвърна по някакъв начин, а бавно прекоси стаята и се настани в креслото срещу Кеймън. Един от „прислужниците“ се завтече и му поднесе изстудено вино и плодове.
Лейрд си взе плод и остави прислужника да стърчи до него с подноса, сякаш беше част от мебелировката.
— Лорд Джедуи — заговори той. — Радвам се, че най-сетне се срещаме.
— Аз също, ваша милост — отвърна Кеймън.
— И пак ще попитам: защо не можахте да дойдете до сградата на Отдела и вместо това се налага да ви навестявам тук?
— Коленете ми, ваша милост — отвърна Кеймън. — Лекарите ме посъветваха да ги товаря колкото се може по-малко.
„Да не говорим, че за нищо на света не би се натикал сам в зандана на Министерството“ — помисли Вин.
— Ясно. — Лейрд кимна. — Слаби колене значи. Сериозна пречка за човек, който се прехранва от транспорт.
— Не ми се налага да пътувам, ваша милост — отвърна Кеймън и сведе глава. — Аз съм само организатор.
„Добре — помисли Вин. — Трябва да изглеждаш раболепен, Кеймън. Нали си отчаян“.
Вин се надяваше малката им пиеска да успее. Кеймън я заплашваше и я биеше — но вероятно си даваше сметка, че дължи късмета си на нея. Тя не знаеше дали осъзнава, че плановете му се реализират по-успешно, когато тя е в стаята, но изглежда бе забелязал някаква връзка. Което я правеше ценна — а Рийн често повтаряше, че най-сигурният начин да оцелееш в подземния свят е ако убедиш другите, че си незаменим.
— Ясно — повтори Лейрд. — Само че се опасявам, че срещата ни е малко закъсняла, що се отнася до плановете ви. Финансовият отдел вече обсъди вашето предложение.
— Толкова скоро? — попита Кеймън с непресторена изненада.
— Да — отвърна Лейрд и сръбна от виното, без да освобождава слугата. — Отказахме се да сключваме договор с вас.
Кеймън го погледна сащисано.
— Съжалявам да го чуя, ваша милост.
„Но Лейрд все пак дойде на срещата — помисли Вин. — Това означава, че има за какво да се преговаря“.
— Наистина — продължи Кеймън, който, изглежда, бе стигнал до същия извод. — Крайно неприятно, предвид на това, че се готвех да направя още по-изгодно предложение на Министерството.
Лейрд повдигна татуираните си вежди.
— Съмнявам се, че това вече има значение. Някои в Съвета са на мнение, че Отделът ще получи по-добро обслужване, ако сключим договор с някоя по-стабилна Къща.
— Това би било сериозна грешка — посочи любезно Кеймън. — Ваша милост, позволете да бъда откровен. И двамата знаем, че споменатият договор е последна надежда за фамилията Джедуи. Сега, след като изгубихме сделката с Фаруан, не можем да си позволим вече да пращаме ладии до Лутадел. Без подкрепата на Министерството моята Къща ще бъде обречена.
— С такива доводи едва ли ще ме спечелите, ваше благородие — отвърна принудителят.
— Наистина ли? — попита Кеймън. — Задайте си въпроса, ваша милост, кой ще ви служи по-добре? Дали някоя Къща, която има десетки договори и трябва да дели вниманието си между тях, или такава, за която договорът с вас е последна надежда? Финансовият отдел едва ли ще намери по-подходящ партньор от някой, който е на ръба на отчаянието. Позволете на моите ладии да докарат служителите ви от север — и нека моите войници ги ескортират — и няма да останете разочаровани.
„Добре се справя“ — помисли Вин.
— Хм… разбирам — рече принудителят, изглеждаше замислен.
— Ваша милост, готов съм да ви предложа нов договор, с твърда цена от петдесет боксинга на курс. Вашите служители ще пътуват с пълни удобства и ще бъдат ескортирани навсякъде.
Принудителят отново вдигна вежди.
— Това е половината от официалната тарифа.
— Казах ви — потвърди Кеймън. — Положението ни е отчайващо. Моята Къща трябва да намери начин да държи ладиите на вода. Петдесет боксинга няма да ни осигурят печалба, но това едва ли има значение. Получим ли договор с Министерството, който да ни даде така желаната стабилност, ще можем да разчитаме и на други клиенти, за да си върнем приходите.