— Ти предаде Терън — отвърна тя шепнешком.
Кеймън кимна.
— Но защо? — Планът на Терън бе сложен за изпълнение, но прост като идея. Всяка година Министерството превозваше новозавършилите принудители от училището на север до Лутадел за последни наставления. Но Терън бе открил, че тези дякони и техните наставници носят скрита в багажа солидна сума от министерската хазна — за да бъде прибрана на сигурно място в Лутадел.
Бандитизмът беше опасно занятие в Последната империя, където край каналите постоянно сновяха патрули. Кражбата обаче не беше неосъществима, особено ако крадците са на същата лодка, на която и дяконите и техните наставници. Ако се избере подходящият момент, в който пазачите да се нахвърлят върху собствените си пътници… печалбата щеше да е голяма. А вината щеше да падне върху неизвестни нападатели.
— Хората на Терън не стават — заяви тихо Кеймън. — Профукал е твърде много средства за подготовката на тази операция.
— Но печалбата, която ще ни осигури…
— Нищо няма да ни осигури, защото смятам да си го взема още сега, а после да изчезна — отвърна усмихнато Кеймън. — Ще убедя принудителите да ми изплатят аванс, за да пусна лодките на вода, после ще изчезна и ще оставя Терън да се оправя с бъркотията, когато Министерството разбере, че е било измамено.
Вин го погледна смаяно. Ако планът на Кеймън успееше, това щеше да струва на Терън хиляди боксинги — развалеше ли се сделката, той щеше да е разорен. Освен това, ако Министерството го погнеше, нямаше да има време за отмъщение. Кеймън щеше да си осигури бърза печалба и същевременно да се отърве от един от най-силните си съперници.
„Терън е глупак, че включи Кеймън в това“ — помисли Вин. Но от друга страна, делът, който бе обещал на Кеймън, бе наистина много щедър — вероятно Терън предполагаше, че алчността ще го накара да е честен, докато той на свой ред не го изиграе. Кеймън обаче просто бе действал по-бързо. Как би могъл Терън да предположи, че Кеймън ще изложи на риск цялата операция, вместо да почака и да се опита да заграби скъпоценната стока в лодките?
Стомахът й се сви. „Това е само поредното предателство — помисли си с отвращение. — Защо трябва да ме интересува? Всеки предава всекиго. Такъв е животът…“
Ужасно й се искаше да намери някой пуст ъгъл — местенце, където да се почувства на сигурно — и да се скрие. Сама.
„Всеки ще те предаде. Всеки“.
Но нямаше къде да иде.
Скоро влезе млад принудител и ги повика. Вин последва Кеймън към стаята за аудиенции.
Мъжът, който ги очакваше вътре, седнал зад бюрото, не беше прелан Лейрд.
Кеймън спря на вратата. Стаята беше аскетично обзаведена, имаше само бюро и прост сив килим. Каменните стени не бяха украсени с картини, единственият прозорец бе тесен колкото човешки лакът. Принудителят зад бюрото имаше най-заплетените татуировки, които Вин бе виждала. Нямаше представа какъв ранг обозначават, но се простираха до ушите му и нагоре по цялото чело.
— Лорд Джедуи — каза непознатият принудител. Също като Лейрд и той носеше сиво расо, но инак се отличаваше от строгия чиновник, с когото Кеймън бе преговарял. Този мъж бе строен и мускулест и гладко избръснатата му почти триъгълна глава му придаваше някак хищен изглед.
— Останах с впечатлението, че ще се срещна с прелан Лейрд — заговори Кеймън, който още стоеше на прага.
— Прелан Лейрд е зает с друга работа. Аз съм архипрелан Ариев — председател на съвета, който разглежда молбата ви. Ще имате рядката възможност да разговаряте направо с мен. По правило не изслушвам лично просителите, но заради отсъствието на Лейрд се налага да се нагърбя с тази задача.
Инстинктът на Вин я накара да се напрегне. „Трябва да си вървим. Веднага“.
Видя, че Кеймън се колебае. Да избягат? Или да рискуват заради голямата печалба? Вин не даваше пукнат грош за печалбата, просто искаше да живее. Но Кеймън не би станал главатар на шайка, ако не умееше да рискува. Пристъпи бавно в стаята и се настани на стола срещу принудителя.
— И тъй, архипрелан Ариев — поде той предпазливо, — предполагам, че след като бях поканен на тази среща, съветът все още обмисля предложението ми?
— Именно — потвърди Принудителят. — Но трябва да призная, че някои от членовете не са склонни да се обвързваме с фамилия, която е на ръба на финансовия крах. По принцип Министерството се старае да е консервативно във финансовите си операции.
— Разбирам.
— Но… — продължи Ариев, — други членове на съвета нямат нищо против да се възползват от икономиите, които ни предлагате.
— И към коя от двете групи принадлежите вие, ваша милост?
— Аз все още не съм взел решение. — Принудителят се наведе напред. — И по тази причина ще ви призная, че имате рядка възможност. Убедите ли ме, лорд Джедуи, договорът ви е вързан в кърпа.