Вин протегна ръка, вдигна стъкленицата и я пресуши на един дъх. Отпусна се назад и зачака да преживее някаква вълшебна трансформация или да почувства прилив на тайнствена сила. А може би първите признаци на отравяне? Но не усещаше нищо.
„Какво разочарование…“ Намръщи се и се облегна на стола. От любопитство изпробва Късмета.
И се ококори от изненада.
Беше си на мястото, като огромно златно съкровище. Със запаси от сила, които надминаваха всякакви представи. А преди се налагаше да пести всяка трошичка от Късмета, да оставя резерви и да го изразходва предпазливо. Сега се чувстваше като изгладняла гостенка на банкет при висш благородник. Изумена оглеждаше огромните си запаси.
— И тъй — подкани я Келсайър. — Опитай. Искам да ме Усмириш.
Вин се пресегна, черпейки от новонатрупаните запаси Късмет. Взе малко и го насочи към Келсайър.
— Добре. — Той се наведе заинтригувано напред. — Но вече знаем, че това го можеш. Време е за по-сериозен изпит, Вин. Би ли могла да поемеш в противоположна посока? Виждам, че умееш да потискаш чувствата, но ще можеш ли да ги разпалваш?
Тя го погледна озадачено. Никога не бе използвала Късмета по такъв начин, дори не си бе давала сметка, че е възможно. Защо Келсайър изглеждаше толкова заинтригуван?
Изпълнена с подозрение, тя отново посегна към Късмета. И докато го правеше, забеляза нещо интересно. Това, което в началото й се бе сторило един могъщ източник на сила, бяха всъщност два различни източника. Два различни типа Късмет.
„Осем. Той каза, че са осем. Но… какво ли правят останалите?“
Келсайър продължаваше да чака. Вин се съсредоточи върху непознатия източник и както преди го насочи към него.
Усмивката на Келсайър се разшири, той се изправи и погледна Доксон.
— Това е. Тя го направи.
Доксон поклати глава.
— Честно казано, Кел, не зная какво да мисля. Досега и един като теб ми беше малко множко. Но двама…
Вин ги оглеждаше с присвити, изпълнени със съмнение очи.
— Двама какво?
— Вин, дори сред благородничеството аломантията се среща изключително рядко — обясни Келсайър — Вярно, че това е наследствено умение, характерно най-вече за висшата аристокрация. Но дори успешното кръстосване не гарантира аломантична сила. Много висши благородници притежават само по едно аломантично умение. Такива хора — които могат да прилагат един от осемте основни аломантични аспекта — се наричат Мъгливи. Понякога тези способности се проявяват и при скаа — но само ако споменатият скаа има благородническа жилка в кръвта си. Честотата, с която се среща при скаа, е по-малко от едно на десет хиляди. Колкото по-силна е благородническата жилка на някой скаа, толкова по-вероятно с той да се окаже Мъглив.
— Кои са родителите ти, Вин? — попита Доксон. — Спомняш ли си ги?
— Отгледана съм от брат ми Рийн — обясни тихо и сконфузено Вин. Не обичаше да обсъжда подобни теми с непознати.
— Той говорил ли ти е за майка ти и баща ти? — поинтересува се Доксон.
— Понякога — призна тя. — Рийн казваше, че майка ни била курва. Не по свой избор, но в подземния свят… — Млъкна. Майка й бе направила опит за самоубийство, когато тя беше съвсем малка. Почти не помнеше случката. Рийн я бе спасил.
— Ами баща ти, Вин? — продължи с разпита Доксон. Вин вдигна глава.
— Той е архипрелан в Стоманеното министерство. Келсайър чак подсвирна.
— Ето това наричам ирония на съдбата.
Вин сведе поглед към масата. Едва сега се пресегна и вдигна халбата.
Келсайър продължаваше да се усмихва.
— Повечето високопоставени принудители в Министерството са и висши благородници. Баща ти ти е оставил в наследство доста рядка дарба.
— Значи… и аз съм една от тези Мъгливи, за които говориш?
Келсайър поклати глава.
— Всъщност не. Виждаш ли, тъкмо това ме заинтригува в теб, Вин. Мъгливите имат достъп само до едно аломантично умение. Ти доказа, че владееш две. А тези, които притежават две умения, всъщност могат да владеят и осемте. Такъв е принципът — ако си аломант, притежаваш или само едно умение, или всичките осем. — Келсайър се наведе към нея. — Ти, Вин, си от онези, които обикновено наричат Мъглородни. Дори сред благородниците те са изключителна рядкост. А при скаа… какво пък, ще ти призная, че съм срещал само още един Мъглороден през целия си живот.
Изведнъж в стаята се възцари тишина. Изпълни я някакво странно спокойствие. Вин разглеждаше халбата с унесен, разсеян поглед. Мъглородните. Беше чувала истории, разбира се. Легенди. Келсайър и Доксон мълчаха, чакаха я да възприеме чутото. Най-сетне тя намери сили да заговори:
— Но… какво означава това? Келсайър се усмихна.