Сейзед поклати глава.
— Скоро възрастта му щеше сама да го довърши, господарке. Това, което сторихте, бе съвсем правилно. Ще запиша, че лорд Владетеля е бил повален от една от потисканите от него скаа.
Вин се изчерви.
— Ще запишеш?
— Разбира се. Аз съм Пазител, господарке. Трябва да съхраня тези неща за историята.
— Нали няма… да разказваш твърде много за мен? — По някаква причина мисълта, че за нея ще се разказват легенди, й се стори смущаваща.
— На ваше място не бих се безпокоил за това, господарке — отвърна с усмивка Сейзед. — Но мисля, че със събратята ми ни чака доста работа. Има толкова много неща, които трябва да възстановим, толкова да разкажем на света… Съмнявам се, че засега подробностите за вас трябва да станат достояние на всички. Ще запиша какво е станало и ще го запазя в себе си, ако позволите.
— Благодаря ти.
— Силата, която лорд Владетеля е открил в пещерата — продължи замислено Марш, — вероятно е аломантията. Нали каза, че няма сведения за аломанти отпреди Възнесението.
— Напълно е възможно, господарю Марш — отвърна Сейзед. — Има много малко легенди за възникването на аломантията и почти всички твърдят, че аломантите „просто се появили от мъглите“.
Вин се намръщи. Винаги бе смятала, че названието „Мъглородни“ се дължи на факта, че аломантите предпочитат да работят нощем. Но никога не й бе хрумвала тази странна връзка.
„Мъглите реагират на аломантия. Завихрят се, когато аломант използва уменията си наблизо. И… какво почувствах в края? Все едно, че тегля нещо от мъглите“.
Каквото и да означаваше това, засега тя нямаше обяснение.
Марш въздъхна и се надигна. Беше се пробудил преди няколко часа, но вече изглеждаше уморен. Главата му клюмаше, сякаш тежестта на шиповете бе непосилна.
— Марш… тези неща… болят ли? — попита тя. — Шиповете.
Той се замисли.
— Да. Всичките единадесет… пулсират. По някакъв начин болката реагира на емоциите.
— Единадесет? — повтори смаяно Вин.
— Да. Два в главата, осем в гърдите, един в гърба, който ги запечатва. Това е единственият начин да убиеш инквизитор — трябва да отделиш горните шипове от долните. Кел го направи чрез обезглавяване, но е по-лесно да извадиш средния шип.
— Смятахме те за мъртъв — рече Вин. — Нали намерихме тялото и кръвта в Усмиряващата станция…
— Щях да ви пратя вест, че съм жив, но първия ден ме следяха изкъсо. Не очаквах Кел да реагира толкова бързо.
— Никой от нас не очакваше, господарю Марш — рече Сейзед. — Никой от нас не го очакваше.
— Той успя, нали? — попита Марш и поклати учудено глава. — Този копелдак. Две неща никога няма да му простя. Първото е, че ми открадна мечтата да сваля Последната империя. И дори го направи.
Вин го погледна въпросително.
— А второто?
Марш извърна стоманените си очи към нея.
— Че позволи да го убият.
— Ако ми разрешите да попитам, господарю Марш — рече Сейзед, — чий беше трупът, който господарката Вин и господарят Келсайър откриха в Усмиряващата станция?
Марш извърна поглед към града.
— Всъщност труповете са няколко. Процесът на създаване на нов инквизитор е доста… кървав. Предпочитам да не говоря за това.
— Разбирам — промърмори Сейзед и склони глава.
— Но ти, от своя страна — обърна се към него Марш, — би могъл да ни разкажеш за онова създание, което Келсайър използва, за да имитира лорд Реноа.
— Кандрата ли? — попита Сейзед. — Страхувам се, че дори Пазителите не знаят много за тях. Те са в родство с Мъгливите духове — може би дори са същите като тях, но по-възрастни. Заради репутацията си предпочитат да остават в сянка — макар че понякога благородниците ги наемат за различни задачи.
Вин смръщи вежди.
— Но… защо Кел не остави кандрата да се превъплъти в неговия облик и да издъхне вместо него?
— О. — Сейзед поклати глава. — Виждате ли, господарке, за да се превъплъти в някого, кандрата трябва да погълне плътта му и да смели костите. Кандрите са като Мъгливите духове — те нямат собствен скелет.
Вин потрепери.
— Знаете ли, той се върна — каза Марш. — Говоря за онова същество. Вече не използва тялото на брат ми — има друго, — но търсеше теб, Вин.
— Мен?
Марш кимна.
— Каза, че Келсайър бил прехвърлил договора си върху теб, преди да умре. Предполагам, че сега те смята за своя господарка.
Вин потрепери. „Това… нещо е изяло тялото на Келсайър“.
— Не го искам край мен — рече тя. — Ще го отпратя.
— Не съдете прибързано, господарке — възрази Сейзед. — Кандрите са скъпи слуги — трябва да им плащате в атиум. Ако Келсайър е купил договор за продължителна служба, ще е хубаво да се възползвате от него. През следващите месеци тази кандра може да се окаже полезен помощник.