Спътникът му бе облечен в благороднически дрехи — виолетова жилетка със златни копчета, черен сюртук, широкопола шапка и фехтоваческо бастунче. Беше по-възрастен от войника и доста пълен. При влизането си свали шапката и се видя добре вчесана черна коса. Двамата разговаряха оживено, докато слизаха по стълбите, но като видяха пустата стая, спряха.
— А това трябва да е нашата свръзка — рече мъжът с бастунчето. — Келсайър пристигна ли вече, скъпа? — Говореше фамилиарно, сякаш бяха стари приятели. Изведнъж, въпреки подозренията си, Вин усети, че харесва този добре облечен любезен мъж.
— Не — отвърна тя тихо. Кой знае защо, за първи път съжали, че е облечена с раздърпан клин и риза от груб плат. Щеше й се да има по-хубави дрехи. Мъжът пред нея сякаш изискваше с присъствието си по-официална атмосфера.
— Трябваше да се сетя, че Кел ще закъснее за собствената си среща — измърмори войникът и се настани на една маса в центъра.
— Тъй де — потвърди другият. — Но пък благодарение на това имаме време да се освежим. Бих пийнал нещо…
— Аз ще ви донеса — рече Вин и скочи на крака.
— Колко мило от твоя страна — кимна костюмираният, настани се на стола до войника, кръстоса крака, опря бастунчето в пода и отпусна ръце на дръжката му.
Вин отиде при бара и започна да оглежда в напитките.
— Бриз… — рече войникът и в гласа му се долови скрит укор. Вин бе избрала една бутилка от най-скъпото вино на Кеймън и вече наливаше.
— Да? — отвърна костюмираният и повдигна вежда. Войникът кимна към Вин.
— Уф, добре де — рече благородникът и въздъхна.
Вин застина с бутилката в ръка и се намръщи озадачено. „Какво направих?“
— Хам, кълна се, че понякога си ужасно превзет — оплака се костюмираният.
— Бриз, това, че можеш да разкарваш хората като марионетки, не значи, че трябва да го правиш.
Вин ги погледна шашардисано. „Той… е използвал върху мен Късмета“. Когато Келсайър се опита да й въздейства, тя бе усетила докосването му и донякъде бе успяла да се възпротиви. Но този път дори не си бе дала сметка какво прави.
Погледна мъжа и присви очи.
— Мъглороден.
Бриз, костюмираният, се изкиска.
— Не чак толкова. Келсайър е единственият Мъглороден скаа, когото вероятно ще срещнеш, скъпа — и се моли да не се изправиш някога срещу благородник с подобни способности. Не, аз съм само един скромен обикновен Мъглив.
— Скромен? — попита Хам.
Бриз сви рамене.
Вин погледна недопълнената чаша.
— Теглил си чувствата ми. Искам да кажа… с аломантия.
— Малко ги Притиснах, признавам — отвърна Бриз. — Тегленето кара човек да стане по-недоверчив и непоколебим. Притискането — Усмиряването — го прави доверчив.
— Каквото и да е, опитвал си се да ме контролираш — продължи Вин. — Накара ме да ти донеса напитката.
— О, не бих казал, че съм те карал — възрази Бриз. — Просто коригирах леко чувствата ти така, че да си по-склонна да направиш това, което искам.
Хам се почеса по брадичката.
— Не зная, Бриз. Това е интересен въпрос. Като въздействаш на чувствата й, не я ли лишаваш от възможността да решава сама? Ако например трябва да убие или да открадне, докато е под твой контрол, нейно ли ще е престъплението, или твое?
Бриз завъртя очи.
— Задаваш безсмислени въпроси, Хамънд. Не би трябвало да си занимаваш мозъчето с подобни неща — ще си го повредиш. Аз само я окуражих, като използвах малко необикновен начин.
— Но…
— Няма да споря с теб, Хам.
Якият въздъхна и поклати отчаяно глава.
— Ще ми донесеш ли чашата? — попита Бриз с надежда и погледна Вин. — Искам да кажа, след като така и така си станала и си при бара…
Вин надзърна в чувствата си. Дали симпатията й към този човек беше естествена? Или той отново я манипулираше? Тя поклати глава и се отдалечи от бара, като остави чашите там.
Бриз въздъхна. Но не стана да ги вземе.
Вин беше свикнала с ъглите и сенките — за да е достатъчно близо, за да подслушва, и достатъчно далеч, за да избяга. Но от тези двамата не можеше да се скрие — не и докато стаята бе празна. Ето защо предпазливо седна при тях. Трябваше й информация — невежеството й беше сериозен недостатък в този нов свят на Мъгливи.
Бриз се засмя.
— Изнервена ли си, малката ми?
Вин пренебрегна въпроса.
— Ти… — рече тя и погледна Хам. — И ти ли си Мъглив?
Хам кимва и отвърна:
— Аз съм Главорез.
Вии се намръщи объркано.
— Горя олово — добави Хам. — По-точно пютриум.
Вин го погледна въпросително.