— Това му дава физическа сила, скъпа — поясни Бриз. — Удря разни неща — най-вече други хора, — които се опитват да ни пречат, докато вършим това, с което сме се захванали.
— Не е само това — възрази Хам. — Аз отговарям за общата сигурност по време на работа, доставям на главатаря работници и войници, когато има нужда от такива.
— А през останалото време ще ти досажда с пустословно философстване — добави Бриз.
Хам въздъхна.
— Бриз, честно казано, понякога не зная защо… — И млъква, защото вратата се отвори и влезе друг човек.
Новодошлият беше загърнат в захабено кафяво наметало, под което носеше кафяви панталони и семпла бяла риза. Но виж, лицето му бе много по-забележително от дрехите. Беше сбръчкано и съсухрено, като изгнило парче дърво, а в очите му се четеше недоволство, характерно за възрастните хора. Вин не можеше да определи възрастта му — беше достатъчно млад, та все още да не е прегърбен, но достатъчно възрастен, та в сравнение с него хора на средна възраст като Бриз да изглеждат младежи.
Новодошлият ги огледа, изпухтя презрително, отиде до едва маса в другия край и седна. Вин забеляза, че накуцва.
— Трап ще ми липсва — въздъхва Бриз.
— На всички ще ни липсва — обади се тихо Хам. — Но Клъбс е много добър. Работил съм с него.
Бриз хвърли кос поглед към новодошлия.
— Чудя се дали ще мога да накарам него да ни донесе питиетата.
— Бих платил, за да видя как ще стане — засмя се Хам.
— Не се и съмнявам — отвърна Бриз.
Вии погледна към новодошлия, който демонстративно ги игнорираше, и попита:
— Той какъв е?
— Клъбс ли? — попита Бриз. — Той, мила моя, е Задимител. От него се иска да попречи на инквизитора да ни намери.
Вин прехапа долната си уста, обмисляше новата информация. Мъжът я изгледа втренчено и тя отмести поглед. Докато се обръщаше, забеляза, че Хам я гледа.
— Харесваш ми, малката — рече той. — Другите свръзки, с които съм работил, или бяха твърде изплашени от нас, или ревнуваха, че сме навлезли в тяхна територия.
— Така е — съгласи се Бриз. — Ти не си като повечето дребосъци. Но ще ми харесваш още повече, ако ми донесеш онази чаша вино…
Вин не му обърна внимание, а повтори:
— Дребосъци?
— Така по-надутите членове на нашата крадлива общност наричат второстепенните крадци — обясни Хам. — Казват ви дребосъци, защото ви използват за… по-незначителни задачи.
— Без да се обиждаш, разбира се — добави Бриз.
— О, не бих се обидила от… — Вин млъкна, усетила странното желание да се хареса на издокарания мъж. Погледна го. — Престани с това!
— Виждаш ли? — обърна се Бриз към Хам. — Тя все още е запазила способността си да решава сама.
— Ти си безнадежден.
„Те си мислят, че съм свръзка. Значи Келсайър не им е казал коя съм. Защо?“ Не беше имал време? Или това бе тайна, която не смяташе да споделя с другите? Доколко може да се довери на тези хора? И щом я смятаха за обикновен „дребосък“, защо бяха мили с нея?
— Кой още чакаме? — попита Бриз и погледна към вратата. — Освен Кел и Докс, искам да кажа.
— Йеден — отвърна Хам.
Бриз направи кисела физиономия.
— А, да.
— Напълно съм съгласен с теб — рече Хам. — Но съм готов да се обзаложа, че той храни същите чувства към нас.
— Изобщо не разбирам защо е поканен — подхвърли Бриз.
Хам сви рамене.
— Сигурно има някаква връзки с плана на Кел.
— Ах, прословутият „план“ — рече замислено Бриз. Какво ли ни е подготвил този път?
Хам поклати глава.
— Кел и проклетата му склонност към драматизъм.
— Тъй де.
След малко вратата се отвори и влезе въпросният Йеден. Беше невзрачен човечец и Вин не можа да си обясни защо двамата бяха говорили за него с неприязън. Дребен, с къса къдрава кестенява коса, Йеден беше облечен с простички дрехи на скаа и загърнат в лекьосано кафеникаво наметало. Огледа стаята недоволно, но не се държеше с откритата враждебност на Клъбс, който продължаваше да седи в другия край на стаята и да ги поглежда навъсено.
„Доста малобройна група — помисли Вин. — С Келсайър и Докс стават шестима“. Разбира се, Хам бе споменал, че е главатар на банда Главорези. Дали хората на тази среща не бяха само представители? Водачи на малочислени специализирани банди? Някои крадци действаха по този начин.
Бриз извади още три пъти джобния си часовник, преди Келсайър най-сетне да пристигне. Мъглородният главатар влезе в помещението с енергична стъпка. Доксон го следваше по петите. Хам веднага стана, усмихна се и му протегна ръка. Бриз също стана и макар поздравът му да бе по-резервиран, Вин трябваше да признае, че досега не е виждала главатар да бъде посрещан толкова сърдечно от хората си.