— Аха — рече Келсайър. — Клъбс и Йеден. Значи всички са тук. Добре, защото ужасно мразя да ме карат да чакам.
Бриз повдигна недоволно вежди — все пак те бяха чакали — и изсумтя:
— Ще получим ли някакво обяснение за твоето закъснение?
— С Доксон навестихме брат ми — отвърна Келсайър, отиде до бара, облегна се на него и ги огледа. Когато погледът му стигна до Вин, й намигна.
— Брат ти? — повтори Хам. — Марш ще дойде ли?
Келсайър и Доксон се спогледаха.
— Не тази вечер — отвърна Келсайър. — Но по-късно ще се присъедини към групата ни.
Вин долови някакво напрежение покрай тая история с Келсайър и брат му. Е, нея какво я интересуваше?
Бриз посочи Келсайър с върха на бастунчето.
— Е, добре. Кел, вече осем месеца държиш в тайна от нас тази твоя „работа“. Знаем, че е нещо голямо, усещаме, че си развълнуван, и сме малко обидени, че не я споделяш с нас. Така че защо най-сетне не ни разкажеш за какво става въпрос?
Келсайър се усмихна, поизправи се и махна с ръка към невзрачния мръсноват Йеден.
— Господа, запознайте се с новия си работодател.
Това очевидно беше доста шокиращо изказване.
— Този ли? — попита Хам.
— Точно той — потвърди Келсайър.
— Какво има? — заговори за пръв път Йеден. — Имате проблеми да работите с човек, който има морал ли?
— Не е това, скъпи приятелю — отвърна Бриз и положи бастунчето в скута си. — Просто бях останал с впечатлението, че не харесваш хората като нас.
— Така е — потвърди студено Йеден. — Вие сте егоистични, недисциплинирани и нехаете за събратята си скаа. Обличате се с хубави дрехи, но отвътре сте черни като сажди.
— Едно ми е ясно — изсумтя Хам. — Ако не друго, тази работа ще се окаже доста полезна за морала на бандата.
Вин ги наблюдаваше как се дърлят. Йеден очевидно беше прост скаа работник, вероятно от някоя ковачница или текстилна фабрика. Но какви връзки можеше да има с подземния свят? И… как би могъл да си позволи услугите на високоспециализирана група като тази на Келсайър?
Изглежда, Келсайър забеляза объркването й, защото тя откри, че я гледа, докато другите разговаряха.
— Трябва да призная, че съм малко смутен — рече Хам. — Йеден, всички си даваме сметка как гледаш на крадци като нас. Но… защо тогава ни наемаш?
Йеден се начумери.
— Защото — рече накрая — всички знаят колко добре се справяте.
Бриз се засмя.
— Значи не одобряваш моралните ни устои, но си готов да се възползваш от уменията ни. Добре де, каква е тази работа? Какво може да искат от нас бунтовниците скаа?
„Бунтовници скаа?“ — помисли Вин, докато поредното парче от мозайката падаше на мястото си. Подземният свят се състоеше от две сили. Едната, по-голямата по численост, бяха крадците, бандите, курвите и просяците, които се опитваха да оцелеят по различен от установения за скаа начин на живот.
Другите бяха бунтовниците. Хората, които работеха срещу Последната империя. Рийн ги наричаше глупаци — отношение, според Вин, споделяно от много други, както хора от подземния свят, така и обикновени скаа.
Всички погледи бавно се извърнаха към Келсайър, който продължаваше да се обляга на бара.
— Бунтовниците, с любезното разрешение на своя водач Йеден, ни наемат за една специална задача — каза той.
— И каква по-точно? — попита Хам. — Кражба? Убийство?
— По малко от двете — отвърна Келсайър. — И същевременно нито едното, нито другото. Господа, тази работа няма да е като никоя друга. Ще е по-трудна от всичко, срещу което сте се изправяли досега. Трябва да помогнем на Йеден да събори Последната империя.
Тишина.
— Моля? — попита невярващо Хам.
— Чу ме добре, Хам — рече Келсайър. — Това е операцията, която подготвям от известно време — разрушаването на Последната империя. Или поне на нейния център на управление. Йеден ни наема да съберем армия и да му осигурим възможността да овладее този град.
Хам и Бриз се спогледаха, после едновременно се обърнаха към Доксон, който кимна сериозно. Известно време в стаята беше съвсем тихо. Накрая Йеден се засмя унило и поклати глава.
— Не биваше да се съгласявам. Сега, когато го каза на глас, си давам сметка колко е абсурдно.
— Довери ми се, Йеден отвърна Келсайър, Тези хора неведнъж са се справяли с абсурдни задачи.
— Може и така да е. Кел — обади се Бриз. — Но в този случай съм склонен да се присъединя към неодобрението на твоя приятел. Да свалим Последната империя… че бунтовниците се опитват да го направят от хиляда години! Защо смяташ, че ще успеем там, където всички други са се провалили?
Келсайър се усмихна.
— Ще успеем, защото сме по-далновидни, Бриз. Нещо, което липсва на бунтовниците.