— Какво?! — Йеден като че ли малко се ядоса.
— За съжаление е точно така — отвърна Келсайър. — Бунтовниците осъждат хора като нас заради алчността ни, но въпреки високите си морални ценности — които между другото аз уважавам — никога не постигат целите си. Йеден, твоите хора се крият в горите и хълмовете и говорят за това как един ден ще се вдигнат и ще подхванат величествена война срещу Последната империя. Но нямат ни най-малка представа как да подготвят и осъществят плановете си.
Йеден се начумери.
— А сега ти нямаш представа какво говориш.
— Така ли? — попита нехайно Келсайър. — Кажи ми, какво са постигнали твоите бунтовници през тези хиляда години борба? Къде са вашите успехи и победи? Тужиерското клане преди триста години, със седем хиляди избити бунтовници? Някое случайно нападение на канална ладия или отвличането на дребен благородник?
Лицето на Йеден пламна.
— Това е най-доброто, което можем да постигнем с такива хора! Не ги обвинявай за провалите — хвърли вината върху останалите скаа. Не можем дори да си осигурим помощта им. Вече хиляда години понасят да ги тъпчат, не им е останал никакъв дух. Трудно е да намериш един на хиляди, който да те изслуша, а какво остава да участва в борбата!
— Успокой се. Йеден. — Келсайър вдигна ръка. — Не се опитвам да омаловажа смелостта ви. Забрави ли, че сме на една и съща страна? Обърна се към мен, защото имаш затруднения в набирането на собствена армия.
— И все повече съжалявам за решението си, крадецо — рече Йеден.
— Е, ти вече ни плати — отвърна Келсайър. — Така че е малко късно да се отказваш. Ние ще ти съберем желаната армия, Йеден. В тази стая се намират най-способните, най-умните и най-опитните аломанти в града. Ще видиш.
Отново се възцари тишина. Вин седеше и ги гледаше, смръщила вежди. „Каква е играта ти, Келсайър?“ Изявлението му за свалянето на Последната империя бе очевидно само за параван. Най-вероятното обяснение бе, че е решил да припечели от бунтовниците. Но… щом вече му бяха платили, защо продължаваше тази игра?
Келсайър се обърна към Бриз и Хам.
— Е, господа? Какво мислите?
Двамата се спогледаха и след кратко мълчание Бриз каза:
— На всички е известно, че не съм от хората, които бягат от предизвикателствата. Но, Кел, имам известни съмнения относно твоите аргументи. Сигурен ли си, че можем да се справим с това?
— Напълно — отвърна Келсайър. — Предишните опити за свалянето на лорд Владетеля са били неуспешни, защото е нямало подходяща организация и планиране. Ние сме крадци, господа — при това невероятно добри. Можем да оберем необираемото и да измамим неизмамимото. Знаем как да превърнем някоя неописуемо сложна задача в поредица от по-прости и лесни и да ги решим една по една. Знаем как да получим това, което искаме. Всичко това ни прави идеалните кандидати за тази операция.
Бриз се намръщи.
— И… колко ще получим за постигане на непостижимото?
— Трийсет хиляди боксинга! — възкликна Йеден. — Половината сега, половината, когато ми осигурите армията.
— Трийсет хиляди? — попита Хам. — За операция с подобни размери? Че това едва ще покрие разходите. Ще трябва да шпионираме сред благородниците, да следим слуховете, ще са ни нужни поне две сигурни квартири, да не говорим за място, достатъчно голямо, за да скрие цяла армия…
— Безсмислено е да се пазариш с мен, крадецо — тросна се Йеден. — За теб трийсет хиляди може да не са толкова много, но тази сума е резултат от дългогодишни спестявания. Не можем да ви платим повече просто защото нямаме.
— Работата си я бива, господа — обади се Доксон.
— Да, така е — съгласи се Бриз. — Аз също съм човек с добро сърце. Но… тази работа ми се струва прекалено алтруистична. Да не кажа глупава.
— Какво пък… — въздъхна Келсайър. — Мисля, че за всеки от нас ще има и по нещо отгоре…
Вин го погледна втренчено, а Бриз се усмихна.
— Съкровищницата на лорд Владетеля — продължи Келсайър. — В настоящия си вид планът е да осигурим на Йеден армия и възможност да превземе града. Нахлуе ли в двореца, ще сложи ръка на хазната и ще използва парите, за да увеличи силата си. А най-важното нещо в съкровищницата, както знаем, е…
— Атиумът на лорд Владетеля — довърши Бриз.
Келсайър кимна.
— С Йеден се уговорихме да получим половината от това, което намерим вътре, независимо от количеството.
Атиум. Вин бе чувала за този метал, но никога не бе виждала и късче от него. Беше невероятно рядък и според слуховете се използваше само от благородниците.
Хам се усмихваше.
— Какво пък — рече той, — награда, достатъчно голяма, за да е изкушаваща.
— Предполага се, че запасът от атиум е огромен — продължи Келсайър. — Лорд Владетеля продава съвсем ограничени количества атиум и смъква по три кожи от благородниците за него. Би трябвало да разполага с голям запас, за да е сигурен, че напълно контролира пазара, и да има и резерви за непредвидени случаи.