— Това е така — потвърди Бриз. — Но сигурен ли си, че си готов да извършиш нещо такова толкова скоро след… какво се случи предишния път, когато опитахме да проникнем там?
— Този път ще изпробваме различен подход — заяви Келсайър. — Господа, ще бъда откровен с вас. Задачата няма да е лесна, но е осъществима. Планът е прост. Ще трябва да намерим начин да неутрализираме Лутаделския гарнизон, с което градът ще остане без въоръжена охрана. След това ще всеем в Лутадел хаос.
— Имаме няколко възможности да го постигнем — обади се Доксон. — Но ще ги обсъдим по-късно.
Келсайър кимна.
— После, насред хаоса. Йеден ще влезе с армията си в Лутадел, ще завладее двореца и ще вземе лорд Владетеля в плен. Докато Йеден въвежда ред в града, ние ще плячкосаме атиума. Ще дадем на Йеден половината и ще изчезнем с другата половина. А той ще трябва да задържи онова, което е завладял.
— Май ще е доста опасно за теб, Йеден — отбеляза Хам.
Водачът на бунтовниците сви рамене.
— Може би. Но ако успеем, ако по някакво чудо сложим ръка на двореца, ще постигнем нещо, с което не може да се похвали нито една бунтовническа сила досега. Моите хора не се интересуват от богатствата, не ги е грижа дори дали ще оцелеят. Те искат да извършат нещо велико, нещо прекрасно, да дадат надежда на всички скаа. Не очаквам другарите ти да разберат подобни неща.
Келсайър метна свъсен поглед на Йеден и дребният мъж подсмръкна и се сви на стола. „Дали използва аломантия?“ — зачуди се Вин. Беше ставала свидетел и преди на взаимоотношения между работодател и подчинени и, изглежда, в този случай Келсайър държеше Йеден в джоба си, а не обратното.
Келсайър се обърна към Хам и Бриз.
— Всичко това е доста повече от демонстрация на дързост. Ако успеем да откраднем атиума, ще нанесем сериозен удар върху финансовите устои на лорд Владетеля. Той разчита на средствата, които си осигурява от продажбата на метала — без него вероятно няма да може да издържа армията си. Дори да се измъкне от нашата клопка — или пък ако решим да завладеем града, когато той отсъства, за да избегнем риска да се изправяме лице в лице с него, — той ще е финансово съкрушен. Няма да може да си върне града със сила. Междувременно благородниците ще са твърде слаби, за да се изправят срещу бунтовническата армия. В бъркотията лорд Владетеля няма как да събере достатъчно голяма армия.
— А колосите? — попита тихо Хам.
Келсайър помисли малко, после каза:
— Ако прати тези създания срещу собствената си столица, разрушенията, които ще предизвикат, ще са по-опасни от финансовата нестабилност. В последвалия хаос провинциалните благородници ще се разбунтуват и ще се обявят за крале, а лорд Владетеля няма да разполага с армия, за да ги усмири. Бунтовниците на Йеден ще могат да удържат Лутадел, а ние, приятели мои, ще сме много, много богати. Всеки получава каквото иска.
— Забрави Стоманеното министерство — обади се Клъбс от другия край на стаята. — Инквизиторите няма да ни позволят да хвърлим в хаос любимата им теокрация.
Келсайър извърна поглед към навъсения мъж.
— Значи ще трябва да открием начин да се справим и с Министерството — имам някои идеи за това. Целта на нашата група е тъкмо такава — да преодолява проблеми от подобно естество. Но първата ни задача е да се отървем от Лутаделския гарнизон — няма начин да свършим каквото и да било, докато те владеят градските улици. Ще трябва да измислим как да създадем в града хаос и същевременно да не допускаме принудителите да влязат в дирите ни. Успеем ли, лорд Владетеля ще бъде принуден да прати дворцовата охрана — може би дори инквизиторите — да възстановят реда в града. Така дворецът ще остане без охрана и Йеден ще получи удобна възможност да нанесе удар. След това вече няма да има значение какво ще стане с Министерството или гарнизона — лорд Владетеля няма да има нужните финансови средства, за да контролира империята си.
— Не зная, Кел — рече Бриз и поклати глава. От насмешливостта му не беше останала и следа: изглежда, вече гледаше сериозно на плана. — Лорд Владетеля все трябва да се е сдобил с този атиум отнякъде. Ами ако просто отиде в някоя мина и си набави още?
— Да, никой не знае къде се добива атиумът — обади се Хам.
— Не бих казал чак никой — рече с усмивка Келсайър.
Бриз и Хам се спогледаха и Хам попита:
— А ти знаеш, така ли?