— Разбира се — отвърна Келсайър. — Една година от живота си работих там.
— В Ямите? — попита Хам с нескрита изненада.
Келсайър кимна и каза:
— Точно затова лорд Владетеля се е постарал никой от работещите там да не оцелее — не може да си позволи тайната му да бъде разкрита. Това не е просто каторга, нито късче от яда, където пращат размирни скаа, за да умрат. Това е и мина.
— Да, логично… — измърмори Бриз.
Келсайър тръгна към масата на Бриз и Хам.
— Имаме необикновена възможност, господа. Възможност да направим нещо велико — нещо, което не е постигала нито една друга банда. Ще оберем самия лорд Владетел! Но има и още. Ямите едва не ме убиха, а после видях неща… които ме промениха. Видях скаа, които работят без надежда. Видях банди, които се прехранват, като крадат от благородниците, заради което ги залавят и убиват. Видях бунтовници, които безуспешно се мъчат да се противопоставят на лорд Владетеля. Бунтовническото движение се проваля, защото е зле организирано и разпръснато. Всеки път, когато някоя негова фракция набере сили, Стоманеното министерство я смазва. Господа, това не е начинът да се победи Последната империя. Но за една малка група — специализирана, с разнообразни умения — има надежда. Ще работим без голям риск да бъдем разкрити. Знаем как да избягваме пипалата на Стоманеното министерство. Познаваме начина на мислене на благородниците и умеем да се възползваме от слабостите му. Можем да се справим!
Той млъкна, изправен до масата на Бриз и Хам.
— Какво да ти кажа, Кел — рече Хам. — Не че изразявам несъгласие с мотивите ти. По-скоро всичко това ми се струва твърде… дръзко.
Келсайър се усмихна.
— Съгласен съм, че е дръзко. Но си готов да участваш, нали?
Хам помисли и кимна.
— Знаеш, че ще се присъединя към групата ти, независимо от работата. Може да ми изглежда налудничаво, но същото може да се каже и за други твои планове. Кажи ми нещо обаче. Сериозно ли смяташ да свалиш лорд Владетеля от власт?
Келсайър кимна. По някаква причина Вин бе почти готова да му повярва.
— Добре тогава. Брой ме — заяви Хам.
— Бриз? — попита Келсайър.
Облеченият като благородник мъж поклати глава.
— Колебая се, Кел. Струва ми се малко прекалено, дори за теб.
— Бриз, нуждаем се от твоята помощ. Никой не умее да Успокоява тълпата по-добре от теб. Ако ще събираме армия, ще ни трябват колкото се може повече аломанти.
— Което си е вярно, вярно си е — съгласи се Бриз. — Но все пак…
Келсайър се усмихна и постави нещо на масата — чашата, която Вин бе наляла на Бриз. Тя дори не бе забелязала, че я е взел от бара.
— Помисли за предизвикателството, Бриз — рече Келсайър.
Бриз погледна чашата, после вдигна очи към Келсайър. Накрая се разсмя и протегна ръка към виното.
— Добре. Ще участвам.
— Това е невъзможно — отекна един сърдит глас от дъното на стаята. Клъбс седеше, скръстил ръце, и гледаше навъсено Келсайър. — Какво всъщност си намислил, Келсайър?
— Бях искрен с вас — отвърна Келсайър. — Възнамерявам да прибера атиума на лорд Владетеля и да съборя империята му.
— Не можеш — заяви намръщеният мъж. — Това е пълна глупост. Инквизиторите ще ни обесят на куки в гърлата.
— Може би — отвърна Келсайър. — Но помисли за наградата, ако успеем. Богатство, власт и земя, където всички скаа ще живеят като хора, а не като роби.
Клъбс изсумтя, после се изправи и бутна стола си назад.
— Нито една награда не е достатъчна. Лорд Владетеля се опита да те убие веднъж… и виждам, че няма да се успокоиш, докато не го постигне. — Той се обърна, излезе и затръшна вратата.
Възцари се тишина.
— Е, май ще ни е нужен друг Задимител — наруши я Доксон.
— Нима ще го оставиш да си тръгне просто така? — попита Йеден. — Та той знае всичко!
Бриз се засмя.
— Не трябваше ли ти да си моралистът на нашата малка група?
— Моралът няма нищо общо — възрази Йеден. — Глупаво е да го оставим да си иде! Ами че той може да доведе принудителите след броени минути.
Вин кимна в знак на съгласие, но Келсайър само поклати глава.
— Аз не работя така, Йеден. Поканих Клъбс на среща, на която разкрих доста рискован план — някои дори биха го нарекли глупав. Нямам намерение да го убивам само защото го е сметнал за твърде опасен. Ако действаш по този начин, скоро никой няма да иска да работи за теб.
— Освен това — намеси се Доксон — не бихме поканили на срещата човек, на когото не вярваме.
„Невъзможно“ — помисли Вин и се намръщи. Келсайър сигурно блъфираше, за да поддържа високия дух на групата. Не бива да се доверяваш на никого. Та нали казаха, че самият Келсайър бил заловен, след като го предали? Вероятно вече бе пратил убийци по дирите на Клъбс, за да му попречат да докладва на властите.