— И така, Йеден — заговори Келсайър, за да ги върне към прекъснатото обсъждане. — Те приеха. Планът е одобрен. Ти участваш ли?
— Ще върнеш ли парите, които ти дадох, ако кажа не? — попита Йеден.
Единственият отговор беше тихият смях на Хам. Йеден се намръщи, после поклати глава.
— Ако имах друга възможност…
— О, стига си се оплаквал — скастри го Келсайър. — Вече официално си част от нашата банда, така че ела да седнеш при нас.
Йеден се поколеба, въздъхна и се премести на масата на Бриз, Хам и Доксон. Вин седеше на съседната. Келсайър се наведе към нея.
— Вин, ти какво ще кажеш?
Тя мълчеше. „Защо ме пита? Той осъзнава, че има власт над мен. Работата няма значение, важното е да науча това, което знае“.
Келсайър търпеливо очакваше отговора.
— Бройте ме — каза Вин. Знаеше, че той иска да чуе точно това.
Келсайър се усмихна, после й кимна към свободния стол до масата.
Вин стана и се премести.
— Кое е това дете? — попита Йеден.
— Свръзка — отвърна Бриз.
Келсайър повдигна вежди.
— Всъщност Вин е по-скоро ново попълнение. Преди няколко месеца брат ми я уловил да Усмирява чувствата му.
— Усмирителка значи? — попита Хам. — Е, винаги са нужни.
— Всъщност — посочи Келсайър — тя умее и да разбунтува хората.
Бриз се ококори.
— Наистина? — попита Хам.
Келсайър кимна и каза:
— С Докс я изпитахме преди няколко часа.
Бриз се засмя.
— А преди малко й обяснявах, че никога няма да срещне друг Мъглороден, освен теб.
— Втори Мъглороден в групата… — Хам кимна доволно. — Какво пък, това увеличава шансовете.
— Какви ги приказвате? — ядоса се Йеден. — Скаа не могат да бъдат Мъглородни. Дори не съм убеден, че Мъглородните съществуват! Аз поне не съм срещал такъв!
Бриз се подсмихна и сложи ръка на рамото на Йеден.
— Не бива да говориш толкова много, приятелю. Ако си мълчиш повечко, поне няма да приказваш глупости.
Йеден сърдито се отърси от ръката му. Вин обаче все още мислеше върху думите на Келсайър. Идеята да се откраднат запасите атиум звучеше примамливо, но да завладеят целия град? Тези хора толкова безразсъдни ли бяха?
Келсайър дръпна един стол, яхна го на обратно и опря лакти на облегалката.
— Е, добре. Групата е събрана. На следващата среща ще уточним подробностите, но искам всички да помислите върху предстоящата задача. Имам някои планове, но ми се ще да чуя и други мнения. Трябва да обмислим по какъв начин да изкараме Лутаделския гарнизон от града и как да предизвикаме такъв хаос, че Големите къщи да не могат да мобилизират частите си, за да спрат настъплението на армията на Йеден.
Останалите членове на групата, с изключение на Йеден, кимнаха.
— Преди да приключим за тази вечер — продължи Келсайър, — има нещо, свързано с плановете ни, за което бих искал да ви предупредя.
— Какво, още ли? — Бриз се засмя. — Значи да откраднем съкровищата на лорд Владетеля и да съборим империята не ти е достатъчно?
— Да, не ми е достатъчно — потвърдя Келсайър. — Ако ми се удаде възможност, смятам да го убия.
Тишина.
— Келсайър — почна бавно Хам. — Лорд Владетеля е Отломък от безкрая. Той е частица от самия Бог. Не можеш да го убиеш. Дори залавянето му може да се окаже невъзможна задача.
Келсайър не отговори. В очите му обаче се четеше непоколебимост.
„Ето това е — помисли си Вин. — Той е безумец“.
— С лорд Владетеля — заяви Келсайър — имаме някои неуредени сметки. Той ми отне Мейр и едва не ме докара до лудост. Ще ви призная, че донякъде се съгласих да участвам, за да отмъстя. Ние ще му отнемем властта, дома и съкровищата. Но за да успеем, трябва да се отървем от него. Може би като го затворим в неговата собствена тъмница — или, най-малкото, да го прогоним от града. Аз обаче имам по-добра идея. Когато бях в Ямите, пратен там от него, аз се Преобразих и изведнъж осъзнах собствените си аломантични сили. Сега възнамерявам да ги използвам, за да го убия. — Бръкна в джоба си и извади нещо. Постави го на масата. — На север имат една легенда — продължи. — В нея се казва, че лорд Владетеля не е безсмъртен — не съвсем. Казват, че може да бъде убит, с подходящия метал. Единайсетият метал. Ето този метал.
Всички погледи се насочиха към масата. Там лежеше дребно късче с гладки страни, колкото малкия пръст на Вин. Беше сребристобяло.
— Единайсетият метал? — попита несигурно Бриз. — Не съм чувал тази легенда.
— Защото лорд Владетеля се е погрижил да не се разпространява — отвърна Келсайър. — Но все още може да се чуе, ако знаеш къде да я търсиш. Аломантичната теория проповядва десет метала: осем основни и два висши. Но има още един, непознат за повечето аломанти. Много по-мощен от останалите десет.