Келсайър отстъпи назад, протегна се и се усмихна. Осемте мъже се разпръснаха из кабинета, движеха се с безшумна прецизност.
„Взе да става интересно“.
Мътните убийци атакуваха, като се втурваха по двама през парника. Келсайър извади кинжалите, отскочи при първото нападение и остави дълбока диря през гърдите на единия от мъжете. Мътният убиец отстъпи, но не позволи на Келсайър да го последва — защити се с рязко замахване с бастунчето.
Келсайър разпали пютриум, отскочи назад с подсилените си крака, разпръсна шепа монети и ги Тласна срещу противниците си. Металните дискове изсвистяха във въздуха, но Мътните бяха подготвени за това: всички вдигнаха дървените си щитове и монетите отскочиха от тях. Разхвърчаха се трески, но Мътните убийци останаха невредими.
Докато настъпваше бавно през помещението, Келсайър оглеждаше противниците си. Едва ли разчитаха да го въвлекат в продължителна схватка — тактиката им по-скоро щеше да е да му се нахвърлят едновременно, надявайки се да приключат бързо, или поне да го задържат, докато не събудят и не доведат аломантите.
Погледна касата на пода. Не можеше да си тръгне без нея. Разпали пютриум и скочи напред, като замахна с кинжала хоризонтално. Но и този път не можа да преодолее защитата на противника срещу себе си едва успя да се отдръпне, за да не получи удар с бастунчето по главата.
Трима от Мътните убийци го заобиколиха и му отрязаха пътя за отстъпление към балкона. „Страхотно“ — помисли си Келсайър, докато се мъчеше да наблюдава едновременно и осмината. Те напредваха с добре трениран синхрон, като опитна група.
Келсайър стисна зъби и разпали още пютриум — и забеляза, че запасите му привършват. От осемте основни метала оловото гореше най-бързо.
„Сега не е време да се безпокоя за това“. Мъжете зад него се хвърлиха в атака и Келсайър отскочи встрани — Придърпа се към касата, за да се придвижи към центъра на помещението. Тласна веднага щом стъпи на пода до касата и се изстреля под ъгъл във въздуха. Присви се, преметна се над главите на двамата нападатели и се приземи на пода зад едно дръвче. Завъртя се, разпали пютриум и вдигна ръка, за да отбие удара, който очакваше да последва.
Фехтоваческото бастунче се стовари върху ръката му. Остра болка го проряза до рамото, но подсилената с пютриум кост издържа. Келсайър замахна с другата си ръка и заби стъкления кинжал в гърдите на противника си.
Мъжът се олюля назад с изцъклени от изненада очи и при движението освободи окървавения кинжал. Вторият убиец продължи атаката, но Келсайър отскочи, посегна надолу с ударената си ръка и откъсна кесията с монетите от колана си. Мътният убиец се приготви да блокира кинжала, но вместо това Келсайър запокити кесията с монети към щита му.
След това Тласна монетите вътре.
Мътният убиец извика. Мощният железен Тласък буквално го отхвърли. Келсайър разпали стомана и Тласна толкова силно, че той самият отхвръкна назад — далече от двамата други, които се опитваха да го атакуват. С противника му полетяха в противоположни посоки. Келсайър се блъсна в стената, но продължи да Тласка и блъска Мътния — с кесията, щита и всичко — в дебелия прозорец на парника.
Чу се звън на строшено стъкло и отраженията от стенните фенери затрептяха по сипещите се късчета. Изплашеното лице на Мътния убиец се изгуби в мрака отвъд прозореца и мъглата — смълчана и злокобна — започна да се прокрадва през нащърбените отвори.
Останалите шестима настъпваха неумолимо. Келсайър отби два поредни удара, завъртя се рязко, блъсна се в едно малко дръвче и в този момент върху него се нахвърли трети Мътен и заби бастунчето си под ребрата му.
Келсайър залитна, почти падна в голямата саксия и се претърколи на пода. Изпусна кинжала, изпъшка, надигна се на коляно и притисна удареното. Друг на негово място сигурно щеше да има няколко строшени ребра. Е, дори Келсайър щеше да се сдобие с огромна синина.
Шестимата пристъпиха напред, разделиха се, за да го заобиколят. Замаян от болка и изтощение, Келсайър стисна зъби, посегна към колана си и дръпна една от останалите стъкленици с метали. Гаврътна съдържанието й на един дъх, за да попълни запасите от пютриум, после разпали калай. Светлината почти го заслепи, болката в ръката и хълбока внезапно стана още по-остра и нетърпима, но избликът на подсилените сетива проясни главата му.
Шестимата Мътни убийци се хвърлиха във внезапна координирана атака.
Келсайър протегна ръка настрани, разпали желязо и потърси метал. Най-близкият източник беше масивно сребърно преспапие на бюрото в кабинета. Келсайър го изтегли в ръката си, изръмжа свирепо и замахна към настъпващите мъже.