Разпали стомана. Тежкото преспапие изхвърча от ръката му и профуча във въздуха. Предният убиец вдигна щита си, но реагира твърде бавно. Металният къс го удари по рамото, чу се сухо хрущене, мъжът изпусна щита и нададе болезнен вик.
Келсайър се извъртя настрани, избягна един удар с бастунче и се шмугна между новия нападател и падналия. Разпали желязо и Дръпна преспапието към себе си. Тежкият слитък се понесе във въздуха, удари втория Мътен право в слепоочието и той рухна на пода.
Един от останалите изруга и се хвърли в атака. Келсайър Тласна все още въртящото се във въздуха преспапие и го отдалечи от себе си — и от атакуващия Мътен, който бе вдигнал щита си. Чу как преспапието се удря в пода зад него, посегна — като разпали пютриум — и улови бастунчето на Мътния, докато се стоварваше върху него.
Мътният убиец изсумтя, докато се мъчеше да надвие подсилената от метал хватка на Мъглородния. Келсайър дори не се опита да му отнеме оръжието. Вместо това Дръпна рязко преспапието и го насочи към собствения си гръб с убийствена скорост. Извъртя се в последния момент, като използва инерцията, за да си разменят местата с Мътния, който се озова на пътя на парчето метал.
Мътният падна.
Келсайър разпали още пютриум, за да възстанови силите си за новата атака. И наистина, миг по-късно върху рамото му се стовари още едно бастунче. Той падна на колене, но разпаленият калай му помогна да не изгуби съзнание. Едновременно го прорязаха болка и ярки проблясъци. Той Дръпна преспапието, изтръгна го от гърба на убития и отстъпи встрани, докато набиращото скорост оръжие профуча покрай него.
Двамата Мътни убийци най-близо до него се наведоха светкавично. Преспапието се удари в щита на единия, но Келсайър спря да го Тласка, за да не изгуби равновесие. Вместо това разпали желязо и го придърпа обратно. Наведе се, потуши желязото и усети как тежкият къс метал изсвистя над него. Чу се пукот от сблъсъка му с Мътния, който се прокрадваше зад Келсайър.
Келсайър разпали първо желязо, сетне и стомана, и запокити преспапието към последните двама оцелели. Те се отдръпнаха. Келсайър Притегли преспапието и го пусна да тупне на пода пред тях. Мъжете втренчиха в него обезпокоени погледи и Келсайър използва момента, за да скочи. Оттласна се от преспапието с разпалена стомана и се преметна над главите им. Мътните убийци изругаха и се обърнаха. Докато стъпваше на пода, Келсайър пак Дръпна слитъка и го стовари върху черепа на единия.
Мътният убиец рухна, без да издаде и звук. Преспапието се претърколи в тъмнината, Келсайър го Притегли към себе си и усети, че хладната му повърхност е лепкава от кръв. Мъгла от разбития прозорец обгръщаше краката му. Той вдигна ръка и я насочи право към последния Мътен убиец.
Някъде в стаята един от повалените мъже изстена.
Последният убиец захвърли оръжието си и побягна. Келсайър се усмихна и отпусна ръка.
Изведнъж нещо Дръпна преспапието от ръката му и то профуча през стаята и пръсна отсрещния прозорец. Келсайър изруга и се обърна. Нова, по-голяма група нахлуваше в помещението. Благородници. Аломанти.
Те вдигнаха ръце и към Келсайър се стрелна дъжд от монети. Той разпали стомана и ги Тласна встрани. Чу се звънтене на строшени прозорци. Келсайър усети силно Придръпване и последната стъкленица с метал се откъсна от пояса му и полетя към съседната стая. Няколко яки мъже се втурнаха напред приведени, за да избегнат свистящите над тях монети. Главорези — Мъгливи, които, подобно на Хам, можеха да горят калай.
„Време е да се махам“ — помисли Келсайър, отби нова вълна монети и стисна зъби от болката в рамото. Оставаха му броени секунди и едва ли щеше да се добере до балкона. Още няколко Мъгливи се хвърлиха към него. Келсайър си пое дълбоко дъх и скочи към един от счупените прозорци. Излетя навън в мъглата, превъртя се във въздуха, докато падаше, пресегна се и Дръпна останалата горе в стаята каса.
Насред полета подскочи и се люшна към стената на сградата, сякаш с касата го свързваше невидимо въже. Усети как касата се плъзва по пода, дърпана от тежестта на тялото му. Удари се в стената, но продължи да Тегли, като същевременно се улови с ръце за перваза на един прозорец. Напъна мишци, покатери се на перваза и отново Дръпна касата.
Металната кутия се подаде над ръба на прозореца на един етаж над него, заклати се, падна от перваза и полетя право към Келсайър. Той се усмихна, потуши желязото, отблъсна се с два крака от стената и се метна в мъглите като безразсъден гмуркач. Докато летеше с гръб надолу в мрака, зърна нечие гневно лице, надничащо от прозореца горе.