Выбрать главу

Дръпна лекичко касата и полетя към нея. Мъглите го обгърнаха, накараха го да се почувства сякаш не пада, а е увиснал насред нищото.

Мина над касата, преобърна се, Тласна я надолу, а самият той литна нагоре.

Касата се стовари с трясък на калдъръма. Келсайър лекичко се Оттласна от нея, забави падането си и застина само на няколко стъпки над земята. Остана да виси няколко секунди сред мъглите — вятърът поклащаше краищата на пелерината, — после стъпи до касата.

При удара тя се беше счупила. Келсайър отвори изкривената вратичка, наострил подсиления си от калай слух за викове за тревога отгоре, и бръкна. Извади малка кесия със скъпоценни камъни и две кредитни писма за десет хиляди боксинга. Прибра ги и пъхна ръка навътре, изпълнен с опасения, че цялото среднощно усилие може да се окаже напразно. Изведнъж пръстите му напипаха нещо съвсем мъничка торбичка в дъното на касата.

Извади я, развърза я и видя тъмни метални зрънца. Атиум. Белезите му пламнаха, в душата му отново се пробудиха спомени от Ямите.

Завърза торбичката и се изправи. Едва сега забеляза лежащото наблизо обезобразено тяло — тялото на Мътния, когото бе хвърлил през прозореца. Пристъпи към него и прибра кесията с монети с кратко Желязно дръпване.

„Не, тази нощ не беше провал“. Дори да не беше намерил атиум, всяка нощ, в която умираха неколцина благородници, можеше да се брои за съвсем успешна. Поне според него.

Все още държеше пютриума разпален — без неговата сила тялото му вероятно щеше да рухне от болка и изтощение. Пое си дъх и се втурна в мрака, право към магазина на Клъбс.

6.

Вярно е, че никога не съм го искал. Но все някой трябва да спре Дълбината. И очевидно Терис е единственото място, където това може да се направи.

Но едва ли е необходимо да се вслушвам в думите на философите, когато става въпрос за това. Вече сам осъзнавам предназначението си, долавям го, макар другите все още да не могат. То… пулсира в ума ми и отеква далече в планините.

Вин се събуди в тишина. През щорите се процеждаше червеникава утринна светлина. Известно време тя остана да лежи, наслаждаваше се на спокойствието. Но нещо не беше наред. Не само че се събуждаше на непознато място — пътуванията с Рийн я бяха приучили към чергарски начин на живот. Трябваше да изминат няколко секунди, преди да открие източника на нарастващата си тревога.

Стаята беше празна.

Не само празна, но и просторна. Пуста. И освен това… уютна. Лежеше на истинско легло, при това с плюшени завивки. До стената имаше голям гардероб, а на пода — кръгъл килим. Може би друг на нейно място би намерил стаята за оскъдно обзаведена и тясна, но за Вин тя бе истински лукс.

Седна и се огледа намръщено. Беше толкова непривично да разполага със собствено помещение. Последните години бе спала на пода, заобиколена плътно от другите членове на бандата. Дори когато пътуваха, обикновено пренощуваха в тесни улички или бунтовнически свърталища и Рийн бе неизменно до нея. Налагаше се да се бори за всеки миг усамотение. Да го получи сега, толкова лесно, сякаш обезсмисляше годините, които бе прекарала в мечти за него.

Измъкна се от леглото. Дневната светлина беше бледа, което означаваше, че е още ранна утрин, но в коридора вече се чуваха стъпки. Тя се прокрадна до вратата, открехна я и надзърна навън.

След като предната вечер Келсайър бе тръгнал, Доксон я бе отвел в магазина на Клъбс. Беше късно и Клъбс веднага ги настани в отделни стаи. Вин обаче не бързаше да си легне. Почака всички да заспят, а после се измъкна да огледа къщата.

Помещението отпред бе по-скоро странноприемница, отколкото магазин. Макар че имаше тезгях и лавици за стоката и малка работилница в задния край. Целият втори етаж се състоеше от стаи за гости. Имаше и трети и тук вратите бяха разположени на по-голямо разстояние, което предполагаше по-просторни помещения. Тя не потърси с почукване тайни врати или фалшиви стени — шумът можеше да събуди някого, — но от опит знаеше, че това няма да е истинско леговище, ако не е оборудвано поне със скрито подземие и няколко наблюдателници.

Общо взето беше доволна. Дърводелските инструменти и полудовършените мебели говореха за солидно, вдъхващо доверие прикритие. Леговището изглеждаше сигурно, добре обзаведено и поддържано.

Видя шестима сънени младежи с груби дрехи да излизат от отсрещното помещение. Насочиха се към работилницата.

„Чираци — помисли Вин. — Това е прикритието на Клъбс — нали е скаа занаятчия“. Повечето скаа се прехранваха като ратаи в плантациите и дори тези, които живееха в градовете, обикновено бяха принудени да вършат тежка физическа работа. Но някои от по-умелите успяваха да се захванат със занаят. Оставаха си скаа, плащаха им по-малко и винаги бяха жертва на прищевките на благородниците, но поне разполагаха с известна свобода, на която другите само можеха да завиждат.