— Добро утро, Вин. Знаеш ли, няма нужда да се криеш от мен. Все пак сме от един отбор.
Вин се отпусна, но остана, където беше — зад купчина недовършени столове.
— И ти ли ще живееш тук?
— Винаги е предимство да си в близост до Задимител — отвърна Хам, влезе в кухнята и се върна с четири големи рулца. — Някой да знае къде е Кел?
— Спи — рече Вин. — Снощи се прибра късно и още не е станал.
Хам изсумтя и отхапа половината от едно рулце.
— Докс?
— В стаята си на третия етаж — отвърна Вин. — Събуди се рано, слезе да закуси и се качи пак. — Пропусна да отбележи, че го бе видяла да седи на бюрото и да подписва някакви документи.
Хам вдигна вежди.
— Винаги ли следиш кой къде е?
— Да.
Хам млъкна и се засмя.
— Ти си странно дете, Вин. — Взе пакетите и се качи с един от чираците по стълбите. Вин стоеше неподвижно, заслушана в стъпките им. Спряха на първия етаж, вероятно близо до нейната стая.
Миризмата на печени рулца я примамваше. Вин надзърна в кухнята. Хам бе влязъл и си бе взел рулца. Дали и тя не можеше да направи същото?
Придаде си уверен вид и влезе в кухнята. В една голяма чиния на масата имаше купчина рулца, вероятно за чираците. Вин си взе две. Нито една от жените не възрази, нещо повече, кимнаха й с уважение.
„Ето, че вече съм важна личност“ — помисли тя, но изпита неудобство. Дали знаеха, че е… Мъглородна? Или просто се отнасяха към нея така, защото е гостенка?
Престраши се, взе си още едно рулце и изтича в стаята си. Разполагаше с повече храна, отколкото можеше да изяде, но възнамеряваше да излапа пълнежа и да запази останалото — можеше да й потрябва по-късно.
На вратата се почука и Вин предпазливо отвори. В коридора стоеше момчето, което бе придружавало Клъбс в леговището на Кеймън.
Беше мършаво и дългуресто, облечено със сиви дрехи. Някъде на четиринайсет, но заради ръста си изглеждаше почти порасъл младеж. По някаква причина й се стори, че е нервно.
— Да? — попита Вин.
— Ами…
Вин се намръщи.
— Какво има?
— Ами такова… Викат те — продължи момчето. — Горе. С майстор Скочко, на третия етаж. Уф, трябва да вървя. — Изчерви се, обърна се и изтърча по стълбите.
„Как да тълкувам това странно послание?“
Момчето бе жестикулирало така, сякаш очакваше да го последва. Вин въздъхна и тръгна нагоре по стълбите.
От отворената врата в дъното на коридора се чуваха гласове. Вин се приближи и надникна. Видя добре обзаведена стая с фин килим и удобни кресла. В единия край имаше горяща камина. Креслата бяха обърнати към голяма черна дъска, поставена върху триножник.
Келсайър стоеше, опрял лакът на перваза на тухлената камина, и държеше чаша вино. Вин проточи врат още малко и видя, че разговаря с Бриз. Усмирителят бе пристигнал посред нощ и бе пратил половината чираци на Клъбс да му разтоварват багажа — Вин ги бе гледала от прозореца как мъкнат нагоре към стаята му някакви странни дървени сандъци. Самият Бриз не си направи труда да помогне.
Хам вече беше тук, а също Доксон и Клъбс, настанени в удобните кресла. Момчето, което бе повикало Вин, седеше до Клъбс и очевидно се стараеше да не я поглежда. В последното кресло седеше Йеден, облечен — както и преди — с обикновени работнически дрехи. Беше се привел напред, сякаш изпитваше отвращение към плюшената тапицерия. Лицето му бе почерняло от сажди, нещо типично за всички скаа работници.
Имаше и две празни кресла. Келсайър забеляза застаналата до вратата Вин и я дари с една от подканящите си усмивки.
— Ето я и нея. Влизай.
Вин огледа стаята. Прозорец със спуснати завеси. Кресла, подредени в полукръг. Въздъхна, влезе и се настани в празното кресло до Доксон. Беше твърде голямо за нея и тя сви крака под себе си.
— Това сме всички — обяви Келсайър.
— За кого е последното кресло? — попита Хам.
Келсайър се усмихна и намигна — но само толкова. После продължи:
— Добре, да си поговорим. Чака ни важна задача и колкото по-скоро се захванем с планирането, толкова по-добре.
— Мислех, че вече имаш план — обади се объркано Йеден.
— По-скоро предварителна схема — уточни Келсайър. — Зная какво трябва да стане и имам няколко идеи как да стане. Но човек не събира група като нашата само за да й съобщи какво се очаква от нея. Трябва да обмислим всичко заедно, като започнем със списък на проблемите, с които предстой да се справим, ако искаме планът ни да успее.
— Добре — каза Хам. — Да се захващаме тогава. Схемата е да съберем армия за Йеден, да предизвикаме хаос в Лутадел, да завладеем двореца, да откраднем атиума на лорд Владетеля и после да оставим империята да рухне. Така ли е?
— В най-общи черти — потвърди Келсайър.