— В такъв случай — продължи Хам — главният ни проблем е гарнизонът. Ако искаме хаос в Лутадел, трябва по някакъв начин да разкараме двайсетте хиляди войници, които пазят реда. Армията на Йеден никога няма да завладее града, докато защитниците му са зад стените.
Келсайър кимна, взе тебешир и написа на дъската „Лутаделският гарнизон“.
— Какво друго?
— Как да всеем хаос в Лутадел? — обади се Бриз и размаха чашата си в широк жест. — Тук инстинктите ви са съвсем верни, приятели. В този град Министерството държи всички свои щабове, а Големите къщи управляват търговските си империи. Ако искаме да лишим лорд Владетеля от възможността да управлява, трябва на всяка цена да го завладеем.
— Като споменахте благородниците, изниква един друг въпрос — добави Доксон. — Всички Големи къщи имат свои военизирани отряди в града, да не говорим за техните аломанти. Ако държим да предадем града на Йеден, трябва да се справим с благородничеството.
Келсайър кимна и написа „хаос“ и „Големите къщи“.
— Министерството — обади се Клъбс и се облегна по-удобно в креслото. — Не можем да говорим за смяна на властта, докато не решим въпроса със Стоманените инквизитори.
Келсайър написа „Министерството“.
— Какво друго?
— Атиумът — обади се Хам. — Напиши го и него — след като започне суматохата, трябва да завладеем двореца бързо и да се подсигурим никой да не избяга със съкровището.
Келсайър кимна и написа „Атиум: да се обезопаси съкровищницата“.
— Трябва да намерим начин да съберем армията на Йеден — добави Бриз. — Да действаме тихо и същевременно бързо и да я обучим някъде, където лорд Владетеля няма да я открие.
— Освен това трябва да сме сигурни, че бунтовниците ще са в състояние да контролират Лутадел — добави Доксон. — Завладяването на двореца звучи примамливо, но въпросът е дали Йеден и хората му ще съумеят да поемат лостовете на управлението след това.
„Армията“ и „бунтовниците“ бяха добавени на дъската.
— Освен това — заговори Келсайър — смятам да напиша и „лорд Владетеля“. Ако останалите планове се провалят, ще потърсим начин да го примамим извън града. — Написа на дъската и „лорд Владетеля“ и се обърна към групата. — Забравих ли нещо?
— Да — каза Йеден. — Щом изброяваш проблемите, които трябва да решим, добави, че всички ние сме безумци — макар че се съмнявам, че този въпрос може да се реши.
Всички се разсмяха, а Келсайър написа на дъската „Йеден се съмнява“. Отстъпи назад и прочете списъка.
— Като го подредиш по този начин, не изглежда чак толкова зле, нали?
Вин се намръщи, питаше се дали Келсайър се шегува. Списъкът не беше просто неизпълним — беше направо плашещ. „Двайсет хиляди имперски войници? Събрани със силите на благородничеството? Министерството? Стоманените инквизитори — нали се говори, че дори един е по-силен от хиляда войници! Нещо, което да отвлече вниманието на Министерството и на самия лорд Владетел, докато армията се приближава?“
— Първото, което ми хрумна, е всеобщо въстание — подметна Хам.
— Няма да стане — заяви твърдо Йеден.
— Защо? — попита Хам. — Знаеш на какво са подложени местните. Живеят в бордеи, бъхтят по цел ден в мелници и работилници и половината гладуват.
Йеден поклати глава.
— Не разбираш ли? Бунтовниците от хиляда години се опитват да вдигнат скаа в този град на въстание. Досега не са успели. Тези хора са твърде потъпкани — нямат никаква воля за съпротива. Затова се обърнах към вас да съберете армията.
Възцари се тишина. Вин обаче бавно кимна. Тя не само го виждаше — чувстваше го. Човек не се изправя срещу лорд Владетеля. Дори когато е крадец и живее извън обществото — знаеше го от опит. Нямаше да има въстание.
— Боя се, че Йеден е прав — въздъхна Келсайър. — Скаа няма да въстанат, не и в сегашното си положение. Ако искаме да съборим властта, ще трябва да го направим без подкрепата на масите. Вероятно бихме могли да наемем войници, но не и да разчитаме на цялото население.
— Не можем ли да предизвикаме някакво бедствие? — попита Хам. — Пожар например?
Келсайър поклати глава.
— Може да смути търговията за известно време, но няма да ни донесе търсения ефект. Освен това скаа ще понесат най-големите щети. Ще изгорят бордеите, но не и каменните кули на благородниците.
— Добре, какво ни остава тогава? — попита с въздишка Бриз.
Келсайър се усмихна и в очите му просветнаха пламъчета.
— Какво ще кажете да настроим Големите къщи една срещу друга?
— Война на къщите… — Бриз млъкна и отпи от виното. — От доста време не сме имали такова нещо в града.
— Което означава, че се е натрупало достатъчно напрежение — отбеляза Келсайър. — Напоследък висшите благородници са се сдобили с нечувана власт — самият лорд Владетел едва успява да ги контролира. Лутаделските Големи къщи са ключът — те контролират имперската търговия, да не говорим, че са поробили по-голямата част от скаа. — Келсайър посочи надписите „хаос“ и „Големите къщи“. — Ако настроим Къщите в Лутадел една срещу друга, градът лесно ще падне в ръцете ни. Мъглородните ще започнат да избиват старейшините на Къщите. Ще се сриват състояния. Няма да отнеме много време, преди да се стигне до улична война. Съгласно договора ни с Йеден трябва да му осигурим възможност за превземането на града. Можете ли да измислите по-добър начин от този?