— В тази идея има хляб — каза Бриз. — Харесва ми най-вече с това, че благородниците ще се избиват едни други.
— Винаги ти харесва, когато някой друг свърши работата — подметна Хам.
— Скъпи ми приятелю — отвърна Бриз, — смисълът на този живот е да намериш други хора, които да ти вършат работата. Не познаваш ли основите на икономиката?
Хам повдигна вежди.
— Всъщност аз…
— Това беше риторичен въпрос, Хам — въздъхна Бриз.
— Риторичните най ги обичам! — озъби се Хам.
— По-късно ще философстваме, Хам — прекъсна ги Келсайър. — Да се върнем на задачата. Какво мислите за моето предложение?
— Може да се получи — отвърна Хам. — Но не вярвам лорд Владетеля да остави нещата да стигнат толкова далече.
— Тъкмо затова ще се погрижим да му отнемем възможността да се меси — продължи Келсайър. — Известно е, че позволява на благородниците да се карат, за да може да ги контролира по-лесно. Ще разпалим тлеещото напрежение, после по някакъв начин ще го накараме да изведе гарнизона от града. Когато между Къщите избухне истинска война, лорд Владетеля няма да има с какво да ги спре — освен, разбира се, ако не извади на улицата дворцовата охрана, а ние искаме точно това.
— Би могъл също така да прати армията на колосите — отбеляза Хам.
— Вярно — съгласи се Келсайър. — Но тя е разположена сравнително далече. Още един недостатък, който трябва да използваме. Колосите са свирепа сила, но гледат да ги държат настрани от цивилизованите градове. Сърцето на Последната империя е беззащитно, но лорд Владетеля е уверен в своята сила — и защо да не е? От векове не се е изправял срещу сериозни предизвикателства. Повечето градове се нуждаят от съвсем малобройни полицейски сили.
— Двайсет хиляди души не са „малобройна“ сила — посочи спокойно Бриз.
— Това е в национален мащаб — рече Келсайър и вдигна пръст. — Лорд Владетеля държи повечето си войски по границите на империята, където опасността от бунтове е най-голяма. Ето защо ще го ударим тук, в самия Лутадел — и затова ще успеем.
— Стига да се справим с гарнизона — подчерта Доксон.
Келсайър кимна, обърна се и написа под „Големите къщи“ и „хаос“ „война между Къщите“.
— Е, добре тогава. Да поговорим за гарнизона. Какво да измислим?
— Ами — Хам присви очи, — исторически погледнато, най-добрият начин да се справиш с голяма армия е да разполагаш с още по-голяма. След като ще съберем армия на Йеден, защо тя да не нападне гарнизона? Нали това е целта на всяка въоръжена сила?
— Няма да се получи, Хамънд — възрази Бриз погледна празната си чаша, подаде я на момчето, което седеше до Клъбс, и то веднага я напълни.
— Ако искаме да разгромим гарнизона — продължи Бриз — ще трябва нашата армия да е поне със същите размери. Вероятно дори по-голяма, тъй като хората ни ще са новаци. Сигурно ще можем да съберем достатъчно голяма армия, за да задържи града за известно време. Но да надвие гарнизона, докато той е зад стените?
Настъпи мълчание. Вин се намести в креслото и плъзна поглед по лицата на присъстващите. Думите на Бриз бяха оказали сериозно въздействие. Хам понечи да заговори, отказа се и се замисли.
— Хубаво де — взе отново думата Келсайър. — След малко ще се върнем на темата за гарнизона. Да си поговорим за нашата армия. Как ще съберем такива значителни сили без лорд Владетеля да разбере?
— И това ще е много трудно — призна Бриз. — Ненапразно лорд Владетеля се чувства толкова сигурен в централната част на страната. По пътищата и каналите има постоянни патрули, не можеш да изминеш и ден, без да стигнеш село или плантация. Тук не можем да сформираме армия, без да привлечем внимание.
— Пещерите, които обитават бунтовниците на север — подхвърли Доксон. — Може би ще можем да скрием част от хората там.
Йеден пребледня.
— Знаете за Аргойските пещери?
Келсайър завъртя очи.
— Йеден, дори лорд Владетеля знае за пещерите. Но не смята тамошните бунтовници за достатъчно опасни, че да се занимава с тях.