— Големите къщи могат да доставят оръжие — обясни Келсайър. — За въоръжаване на собствените си хора.
— Предлагаш да крадем от тях?
Келсайър поклати глава.
— Не, този път всичко ще е съвсем законно — ще си купим наши оръжия. Или, по-скоро, ще накараме някой симпатизиращ ни благородник да ни купи.
Клъбс се изсмя огорчено.
— Благородник, който симпатизира на скаа? Няма такова животно.
— Вече има, приятелю — отвърна небрежно Келсайър. — Защото открих един, който ще ни помогне.
Настъпи тишина. Чуваше се само пукотът на дървата в камината. Вин се размърда притеснено в креслото.
— Кой? — попита Хам.
— Лорд Реноа — обясни Келсайър. — Пристигна по тези места преди няколко дни. Настанил се е във Фелисе — няма достатъчно влияние, за да се установи в Лутадел. Освен това смятам, че е добре засега да е далече от полезрението на лорд Владетеля.
Вин го погледна заинтригувано. Фелисе беше малко градче на час път от Лутадел, с Рийн бяха работили там, преди да се преместят в столицата. Но как Келсайър бе наел този лорд Реноа? С подкуп? С измама?
— Чувал съм за този Реноа — заговори бавно Бриз. — Той е от Запада, има голямо влияние в Най-далечната област.
Келсайър кимна.
— Да. Лорд Реноа наскоро реши да се опита да осигури на семейството си по-високо положение. Според официалната версия е тук по търговски дела. Надява се чрез доставка на висококачествени южняшки оръжия за Севера да спечели достатъчно пари — и да си създаде връзки, — с които да се премести в Лутадел до края на това десетилетие.
Отново тишина.
— Но — почна объркано Хам — тези оръжия ще идват при нас, така ли?
— Да — отвърна Келсайър. — За всеки случай обаче ще трябва да подправим товарителниците.
— Кел, идеята ти е доста амбициозна — рече Хам. — Благородническо семейство на наша страна.
— Но, Кел — обади се Бриз, — ти мразиш благородниците.
— Този е различен — отвърна Келсайър.
Всички се втренчиха в него. Очевидно не им се нравеше идеята да работят с благородници, Вин го четеше в очите им.
Внезапно Бриз се разсмя, облегна се в креслото и допи виното си.
— Ах, ти! Убил си го, нали? Говоря за Реноа — убил си го и си го заместил със самозванец.
Усмивката на Келсайър се разшири.
Хам също се ухили.
— Аха! Вече разбирам. Или поне щеше да ми е ясно, ако те бяха кръстили Келсайър Дръзкия.
— Реноа ще се настани за постоянно във Фелисе — продължи Келсайър. — Ще бъде нашето прикритие, ако трябва да се свърши нещо официално. Ще го използвам да закупува оръжия и припаси.
Бриз кимна замислено.
— Отлично.
— Отлично? — възмути се Йеден. — Убил си благородник? И то изтъкнат!
— Йеден, ти пък искаш да събориш цяла империя — посочи Келсайър. — Реноа няма да е единствената жертва в твоето начинание.
— Да, но да заемеш мястото му? — упорстваше Йеден. — Струва ми се прекалено рисковано.
— Драги Йеден — заговори Бриз и подаде чашата си да му налеят, — събрал си ни тук, защото очакваш от нас да постигнем непостижимото. В такъв случай е съвсем оправдано да прибягваме до крайно рисковани начинания.
— Йеден, ще се постараем да ги сведем до минимум — успокои го Келсайър. — Човекът, когото избрах за тази роля, е наистина много добър. В предстоящата работа често ще ни се налага да вършим подобни неща.
— А ако ви наредя да не ги вършите? — попита Йеден.
— Можеш да се откажеш по всяко време — заяви Доксон. — Но докато планът е в действие, Келсайър ще издава заповедите и ще взема решенията. Така работим и ти го знаеше, когато ни потърси.
Йеден клатеше унило глава.
— Е? — попита Келсайър. — Ще продължим ли, или не? Ти решаваш, Йеден.
— Ако се съмняваш, приятелю, просто се откажи — посъветва го Бриз с глас, в който се долавяше надежда. — Не се страхувай, че ще ни обидиш. Аз например нямам нищо против леката печалба.
Йеден пребледня. Според Вин той дори бе извадил късмет, че след като Келсайър му бе взел парите, не го бе намушкал в гърдите. Но пък започваше да разбира, че тези хора не действат по такъв начин.
— Това е безумие — въздъхна Йеден.
— Кое? Че смятаме да свалим лорд Владетеля? — попита Бриз. — Защото ако говориш за същото, прав си.
— Е, добре — въздъхна Йеден. — Продължаваме.
— Хубаво — кимна Келсайър и написа под „войници“: „Келсайър: снаряжение“. — Заместникът на Реноа ще ни осигури достъп до лутаделското висше общество. Това е много важно предимство — ако ще започваме война, трябва да следим политическата атмосфера между Големите къщи отблизо.
— Келсайър, тази война между Къщите може да не се окаже толкова лесна работа — предупреди го Бриз. — Повечето благородници са предпазливи и внимателни.