Келсайър се усмихна.
— Бриз, радвам се, че можем да разчитаме на помощта ти. Ти си експерт в това да накараш хората да правят каквото искаш — двамата с теб ще измислим как да настроим благородниците едни срещу други. Големи войни между Къщите избухват през няколко века. Групата ни се състои от опитни, врели и кипели хора, които лесно ще допринесат това да се случи точно сега. В интерес на истината дори поразпалих този процес…
Бриз повдигна вежди и погледна към Хам. Главорезът изръмжа, извади от джоба си златна монета от десет боксинга и му я хвърли през стаята. Бриз се ухили доволно.
— Това пък какво беше? — попита Доксон.
— Облогче — отвърна Бриз. — Дали Келсайър е забъркан, или не в нощешната шумотевица.
— Шумотевица? — попита Йеден. — Каква шумотевица?
— Някой е нападнал Къща Венчър — отвърна Хам. — Според слуховете трима опитни Мъглородни били пратени да убият самия Страф Венчър.
Келсайър се изсмя.
— Трима? Страф май има твърде високо мнение за себе си. Въобще не съм бил там заради него. Отидох заради атиума — и за да ме забележат.
— Венчър не знае на кого да хвърли вината — рече Бриз. — Тъй като са замесени Мъглородни, всички предполагат, че е дело на някоя от Големите къщи.
— Тъкмо това беше идеята. — Келсайър кимна доволно. — Висшата аристокрация гледа много сериозно на атаките на Мъглородни — имат негласна уговорка да не ги използват, когато се изтребват взаимно. Още няколко подобни удара и ще се сдавят като помияри.
Обърна се и добави на дъската под „Големите къщи“ и „Бриз: планиране“ „Келсайър: всеобщ хаос“. После продължи:
— Както и да е. Ще трябва да следим внимателно политическата обстановка, за да знаем кои Къщи се съюзяват. А това означава да пратим при тях шпиони.
— Наистина ли е нужно? — попита объркано Йеден.
Хам кимна.
— Всъщност това е стандартната процедура при всички по-важни операции в Лутадел. Няма по-съществен фактор от информацията, а тя може да се събира само ако имаме свои хора в техните среди.
— Какво пък, поне тази част не ми изглежда трудна — рече Бриз. — Ще доведем тук нашия фалшив благородник и ще го пратим на празненствата, които се устройват.
Келсайър поклати глава.
— За съжаление лорд Реноа няма да може да пристигне в Лутадел лично.
Йеден се намръщи.
— Защо? Самозванецът няма ли да издържи проверка отблизо?
— О, той много прилича на лорд Реноа — отвърна Келсайър. — Всъщност е досущ като него. Само дето не бива да допускаме да се доближи до някой инквизитор…
— Аха — обади се Бриз. — Един от онези. Какво пък.
— Какво? — попита Йеден. — За какво говориш?
— По-добре да не знаеш — отвърна Бриз.
— Как така?
Бриз поклати глава.
— Нали помниш колко се обезпокои, когато Келсайър ти каза, че е заместил лорд Реноа със самозванец? Е, това е десет пъти по-лошо. Повярвай ми — колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно ще спиш.
Йеден погледна Келсайър, който се усмихваше широко, пребледня и се облегна в креслото.
— Май си прав.
Вин смръщи вежди и огледа останалите. Изглежда, бяха наясно за какво става дума. Трябваше да отдели малко време, за да проучи въпроса с този лорд Реноа.
— Та значи — заговори Келсайър, — ще се наложи да изпратим човек, който да следи какво става във висшето общество. Докс ще играе ролята на племенника и наследник на лорд Реноа, издънка на семеен клон, който наскоро е спечелил доверието на лорда.
— Почакай малко, Кел — спря го Доксон. — Не си ми казал нищо за това.
Келсайър сви рамене.
— Ще ни трябва някой, който да се върти сред местните аристократи. Ти си най-добрият за тази роля.
— Не може да съм аз — възрази Докс. — Разкриха ме само преди няколко месеца, по време на Ейсерската операция.
Келсайър се намръщи.
— Какво? — попита Йеден. Някой разбира ли за какво говорят тези двамата?
— Иска да каже, че Министерството го следи — отвърна Бриз. — Че се е преструвал на благородник, а те са узнали истината.
Доксон кимна.
— Самият лорд Владетел ме видя веднъж, а той има безпогрешна памет. Дори да го избягвам, все някой ще ме познае.
— И в такъв случай… — почна Йеден.
— В такъв случай — продължи Келсайър — ще ни е нужен друг, който да играе наследник на лорд Реноа.
— Не гледай мен — тросна се Йеден.
— Повярвай ми — отвърна безизразно Келсайър, — нямах подобна мисъл. Клъбс също се изключва — твърде добре е познат в гилдията на занаятчиите.
— И аз не съм в играта — обади се Бриз. — Вярно е, че имам познати сред тукашните благородници. Предполагам, че бих могъл да ги използвам, но не и за да ходя по балове и забави — ще е доста конфузно, ако срещна там някой от тях.