7.
Рашек е висок — разбира се, повечето жители на Терис са високи. Твърде е млад обаче, за да се радва на уважение от останалите носачи. Има чар и придворните дами вероятно биха го обрисували като красив, макар и грубоват.
Но от друга страна, учудва ме, че някой би се вслушал в човек, който говори с такава непреодолима омраза. Никога не е виждал Кхлениум, но ненавижда града. Не ме познава, а вече забелязвам гняв и враждебност в очите му.
Марш не изглеждаше особено променен, макар да бяха минали цели три години. Все още беше строг и властен, какъвто Келсайър го помнеше от детството си. В очите му все така блещукаше недоволство и говореше със същия неодобрителен тон.
Но ако можеше да се вярва на Доксон, възгледите му се бяха променили сериозно от онзи ден преди три години. Келсайър все още не можеше да повярва, че брат му се е отказал да предвожда бунтовниците. Винаги се бе отнасял със страст към работата си.
Изглежда обаче страстта му се бе изпарила. Марш пристъпи в стаята и втренчи поглед в дъската. Дрехите му бяха покрити с петна от сажди, макар че за скаа лицето му бе относително чисто. Зачете бележките на Келсайър, после се обърна и хвърли на креслото до брат си един лист.
— Какво е това? — попита Келсайър, докато го вдигаше.
— Имената на единайсетимата, които си убил нощес — отвърна Марш. — Помислих си, че може да искаш да ги знаеш.
Келсайър хвърли листа в камината.
— Те служеха на Последната империя.
— Те бяха хора, Келсайър — ядоса се Марш. — Със свой живот, със свои семейства. Неколцина от тях бяха скаа.
— Предатели.
— Хора — повтори Марш. — Хора, които се опитват да оцелеят, както могат.
— Е, аз правя същото — рече Келсайър. — И за щастие, животът ме е дарил със способността да хвърлям такива като тях от високи сгради. Щом искат да се изправят срещу мен в защита на благородниците, могат да умрат като благородници.
Лицето на Марш потъмня.
— Как можеш да говориш с насмешка за подобни неща?
— Мога, Марш — отвърна Келсайър, — защото смехът е единственото, което ми остана. Смехът и непоколебимостта.
Марш изсумтя тихо.
— Трябва да се радваш — продължи Келсайър. — След като десетилетия наред слушах нравоученията ти, най-сетне реших да се захвана с нещо, което подобава на моя талант. Предполагам, че ти също си тук, за да помогнеш…
— Ни най-малко — прекъсна го Марш.
— Тогава защо дойде?
— За да ти задам един въпрос. — Марш пристъпи напред и се изправи пред Келсайър. Бяха почти еднакви на ръст, но заради непреклонния си вид Марш винаги изглеждаше по-висок. — Как смееш да го правиш? — попита той тихо. — Посветих живота си на събарянето на Последната империя. Докато ти и крадливите ти приятели се забавлявахте, аз укривах бегълци. Докато подготвяхте жалките си обири, аз организирах набези. Докато живеехте в лукс, пред очите ми храбреци умираха от глад. — Марш вдигна ръка и забоде пръст в гърдите на Келсайър. — Как смееш?! Как смееш да използваш съпротивителното движение за твоите жалки „операции“? Как смееш да използваш мечтата за собственото си обогатяване?
Келсайър избута пръста му встрани.
— Не става въпрос за това.
— Така ли? — Марш се обърна и чукна с нокът върху думата „атиум“ на дъската. — А защо са тези усилия, Келсайър? Защо трябваше да включваш в играта Йеден и да го наречеш ваш „работодател“? Защо се държите така сякаш ви пука за скаа? И двамата знаем какво всъщност целите.
Келсайър стисна зъби, забравил навика си да се усмихва във всяка ситуация. „Защо винаги успява да ме ядоса?“
— Марш, ти вече не ме познаваш — заговори той тихо. — Не става въпрос за пари — някога притежавах богатства, които човек трудно ще похарчи за цял живот. Тази операция е нещо съвсем различно.
Марш остана надвесен над него, втренчен в очите му, сякаш търсеше истината в тях.
— Винаги си бил добър лъжец — рече накрая.
Келсайър въздъхна.
— Мисли каквото си щеш. Но не ти искам нравоученията. Събарянето на империята може някога да е било твоя мечта — но сега ти се превърна в послушен прегърбен скаа, който си кисне в магазинчето и се подмазва на благородниците, които влизат.
— Защото осъзнах истината — заяви Марш. — Нещо, в което никога не те е бивало. Дори планът ти да е сериозен, ти ще се провалиш. Всичко, което бунтовниците опитаха досега — набези, кражби, убийства, — беше напразно. В най-добрия случай успявахме да ядосаме малко лорд Владетеля.
— Виж, мене пък точно в това ме бива — рече Келсайър. — Нещо повече: аз не само ядосвам малко хората, а мога дори да ги доведа до бяс. Защо да не използвам този мой талант за една добра кауза?