Марш въздъхна и се извърна.
— Не става дума за „кауза“, Келсайър. Ти търсиш отмъщение. Както винаги всичко се върти само около теб. Готов съм да приема, че не го правиш заради парите — дори да повярвам, че ще съберете на Йеден жадуваната армия, за която ще ви плати. Но не ти вярвам, че те е грижа.
— И точно в това грешиш, Марш — отвърна тихо Келсайър. — Точно в това винаги си грешал по отношение на мен.
Марш се намръщи.
— Може би. И как започна всичко това? Йеден ли те потърси, или ти него?
— Има ли значение? — попита Келсайър. — Виж, Марш. Трябва ми човек, който да се внедри в Министерството. Този план няма да стигне доникъде, ако не успеем да държим под око инквизиторите.
Марш се обърна и го изгледа.
— Наистина ли очакваш да ти повярвам?
Келсайър кимна.
— Тъкмо затова дойдох тук. Веднъж ти спомена, че мога да извърша велики дела, стига да избера стойностна цел. Е, точно това правя сега — и очаквам да ми помогнеш.
— Вече не е толкова лесно, Кел. — Марш поклати глава. — Някои хора се промениха. Други… вече не са между нас.
Келсайър се заслуша в тишината на стаята. Дори огънят беше загаснал.
— Тя ми липсва.
— Не се и съмнявам — но ще съм искрен с теб, Кел. Въпреки това, което направи тя… понякога ми се ще да не беше оцелял в Ямите.
— На мен също. Всеки ден.
Марш огледа Келсайър с хладен поглед. Поглед на Издирвач. Каквото и да видя в очите му, изглежда, Келсайър най-сетне постигна някакво одобрение.
— Аз си тръгвам — заяви Марш. — Не зная защо, но ми се струва, че този път си съвсем искрен. Така че ще се върна и ще изслушам безумния ти план. А след това… ще видим.
Келсайър се усмихна. Под грубата си обвивка Марш беше добър човек — по-добър, отколкото Келсайър щеше да е някога. Докато Марш крачеше към вратата, Келсайър зърна някаква сянка да отстъпва отвън, веднага разпали желязо и от тялото му се стрелнаха прозрачни синкави линии и се свързаха с най-близкия източник на метал. Марш, разбира се, не носеше никакъв метал — дори монети. Пресичането на обитаваните от скаа райони беше опасно занятие дори за хора, които наглед едва свързваха двата края.
Някой друг обаче не знаеше този урок. Синкавите линии бяха тънки и бледи — не преминаваха добре през дърво, — но бяха достатъчно силни да засекат катарамата на колана на човека, който се отдалечаваше безшумно по коридора.
Келсайър се подсмихна. Това момиче притежаваше забележителни способности. Но животът на улицата бе оставил в душата й някои сериозни белези. Можеше само да се надява, че ще й помогне да развие уменията си и да излекува раните си.
— Ще се върна утре — каза Марш от вратата.
— Само не идвай рано — помоли Келсайър и намигна. — Тази нощ трябва да свърша някои важни неща.
Вин изчака притаена зад вратата в тъмната си стая. Стъпките навън стихнаха, в коридора се възцари тишина и тя започна да диша по-спокойно.
После на вратата се почука — на сантиметри от главата й.
От изненада тя едва не тупна на пода. „Ама че е добър!“ — помисли си.
Бързо разчорли косата си и разтърка очи, за да изглежда сънена. Измъкна ризата от клина и изчака почукването да се повтори, преди да отвори.
Келсайър се беше облегнал на рамката — тъмен силует на фона на светлината отзад. Огледа я и повдигна вежди.
— Да? — попита Вин, опитваше се да говори уж сънено.
— Та какво мислиш за Марш?
— Не зная — отвърна Вин. — Не можах да го огледам, преди да ни изгони.
Келсайър се усмихна.
— Не искаш да признаеш, че те спипах, нали?
Вин насмалко да отвърне на усмивката. Но и този път й помогна обучението при Рийн. „Страхувай се най-много от човека, който иска да му се довериш“. Гласът на брат й бе почти доловим шепот в главата й. Беше поукрепнал, откакто се запозна с Келсайър, сякаш инстинктите й непрестанно бяха нащрек.
Келсайър я огледа за миг, после отстъпи назад.
— Загащи си ризата и хайде с мен.
Вин се намръщи.
— Къде ще ходим?
Ще започнем обучението ти.
— Сега ли? — попита Вин и погледна към мрака зад завесите на стаята.
— Разбира се — отвърна Келсайър. — Чудесна нощ за разходка.
Вин си оправи дрехите и го последва. Ако наистина бе решил да я обучава, нямаше да се оплаква, независимо от това колко е часът.
Слязоха на първия етаж. Работилницата тънеше в тъмнина, но за разлика от нея, кухнята бе ярко осветена.
— Само момент — рече Келсайър и тръгна нататък.
Вин остана да го чака в работилницата. През открехнатата врата виждаше част от кухнята. Около голямата маса седяха Доксон, Бриз, Хам и Клъбс с чирака си. Пред тях имаше вино и ейл, чинии с храна и няколко питки.