На ъгъла Келсайър зави и Вин го последва, все още изпълнена с безпокойство. Не знаеше накъде я води, а не беше никак трудно да се изгубят в нощта. Може би пък той въобще нямаше цел, а просто искаше да я научи да свиква с мъглите?
— Така — рече Келсайър, — Време е да се запознаеш с основните метали. Долавяш ли собствените си запаси от тях?
Вин спря, съсредоточи се и постепенно различи в себе си осем източника на сила — всеки доста по-голям от двата, които бе усетила, когато Келсайър я изпитваше. Оттогава се бе старала да не прибягва до своя Късмет. Беше осъзнала, че е използвала оръжие, което не разбира — оръжие, което случайно бе привлякло вниманието на Стоманен инквизитор.
— Започни да ги разпалваш — един по един — нареди Келсайър.
— Да ги разпалвам?
— Така казваме, когато задействаме някоя аломантична способност — обясни той. — „Разпалваш“ метала, свързан с тази способност. Скоро ще разбереш какво имам предвид. Започни с металите, които все още не познаваш — друг път ще поработим над Усмиряване и Размиряване.
Вин кимна и внимателно се пресегна към един от новите източници на сила. Струваше й се странно познат. Дали го бе използвала преди, без да си дава сметка? Какво ли можеше да прави?
„Единственият начин да разбера…“ Без да знае какво точно прави, Вин се вкопчи в източника на сила и се опита да го използва.
Изведнъж в гърдите й се разгоря огън. Силен, но не неприятен. Заедно с топлината дойде още нещо — чувството за обновяване, за сила. Беше някак… по-сигурна.
— Какво стана? — попита Келсайър.
— Чувствам се… различна — отвърна тя. Протегна ръка и забеляза, че мускулите й реагират малко по-бързо. — Тялото ми е някак странно. И вече не съм уморена, а по-скоро изпълнена с бодрост.
— Аха! — каза Келсайър. — Пютриум. Той увеличава физическите способности, прави те по-силна, по-издръжлива на умора и болка. Когато го разпалиш, ще реагираш по-бързо и тялото ти ще е по-здраво.
Вин изпробва мускулите си. Не й се сториха уголемени, ала усещаше, че в тях се таи повече сила. И не само в мускулите — във всичко в нея. В костите, в плътта, в кожата. Посегна към запасите и усети, че намаляват.
— Запасите ми привършват!
Келсайър кимна.
— Пютриумът гори относително бързо. В стъкленицата, която ти дадох, има запаси за десетина минути постоянно горене — макар че ще свършат по-бързо, ако разпалваш по-силен огън, и ще издържат повече, ако го държиш да тлее.
— Ако го разпалвам по-силно?
— Можеш да гориш металите по-силно, ако опиташ — обясни Келсайър. — Вярно, така свършват по-бързо, но пък ти придават допълнителна сила.
Вин смръщи вежди и се опита да го направи. Със съвсем леко усилие разпали пламъка в гърдите си…
Беше като да си поеме въздух преди рискован скок. Внезапен прилив на сила и мощ. Тялото й се изпълни с едва овладяно напрежение и за момент дори й се струваше, че е неуязвима. После усещането отмина и тя се отпусна.
„Интересно“ — помисли си, забелязала колко силно се бе разпалил пютриумът през този кратък момент.
— Има нещо, което трябва да знаеш за аломантичните метали — продължи Келсайър и отново закрачи сред мъглите. — Колкото са по-чисти, толкова по-ефективно въздействат. Стъклениците, които приготвяме, обикновено съдържат абсолютно чисти метали, приготвени и продавани специално за аломанти. Метали с примеси — като пютриума — са по-трудни за изработване, тъй като сместа трябва да отговаря на строги изисквания. Нещо повече, ако не внимаваш къде купуваш металите, може да попаднеш на някоя погрешна сплав.
Вин се намръщи.
— Искаш да кажеш, че някой може да ме измами?
— Не преднамерено — поясни Келсайър. — Проблемът е, че повечето термини, които използват хората — думи като „месинг“, „пютриум“ и „бронз“ — са доста неточни, когато става въпрос за формули. Пютриумът например обикновено се възприема като смес от калай и олово, с леки добавки на мед и сребро, в зависимост от употребата и обстоятелствата. Аломантичният пютриум обаче е смес от деветдесет и един процента калай и девет процента олово. Ако искаш от него максимална сила, ще трябва да се придържаш към тези проценти.
— Ами… ако разпалиш сплав в друго съотношение?
— Ако промените са малки, пак ще получиш известна сила — продължи Келсайър. — Но ако са твърде големи, може да пострадаш.
Вин бавно кимна.
— Мисля, че веднъж съм разпалвала този метал. Само веднъж, в доста малко количество.
— Следи от метал — каза Келсайър. — От питейна вода, или ако си ползвала калайдисана посуда.