Вин кимна. Някои от чашите в бърлогата на Кеймън бяха калайдисани.
— Ясно. — Келсайър се подсмихва. — Изгаси пютриума и да преминем към следващия метал.
Вин направи каквото й каза. С изчезването на вътрешната сила се върна умората и усещането за безсилие.
— Сега — рече Келсайър — би трябвало да забележиш известно чифтосване между твоите запаси от метали.
— Метали за противоположни чувства ли?
— Именно. Намери метала, който се свързва с пютриума.
— Виждам го! — възкликна Вин.
— За всяка сила има по два метала — рече Келсайър. — Единият Тегли, или Дърпа; другият Притиска, или Тласка. Първият обикновено е сплав на втория. За чувствата — външни психични сили — Дърпаш с цинк и Тласкаш с пиринч. Ти току-що използва пютриум, за да Тласнеш собственото си тяло. Това е една от вътрешните физически сили.
— Като Хам — сети се тя. — Той разпалва пютриум.
— Да. Мъгливите, които горят пютриум, се наричат Главорези. Доста грубовато название — но пък и те са груби хора. Нашият скъп Хамънд е нещо като изключение от правилото.
— А какво правят другите вътрешни физически метали?
— Опитай и ще видиш.
Вин се впусна ентусиазирано в експеримента и светът около нея изведнъж стана по-ярък. Или… това не беше съвсем вярно. Виждаше по-добре и по-надалече, но мъглите не се бяха вдигнали. Само дето бяха станали… прозрачни. Бледата нощна светлина някак се беше усилила.
Имаше и други промени. Тя усещаше дрехите си. Осъзна, че винаги ги е усещала, само дето не им бе обръщала внимание. Но сега ги чувстваше по-близо. Усещаше тъканта, особено на местата, където я притискаше.
И беше гладна. Нещо, на което обикновено също не обръщаше внимание — но сега гладът й бе по-настойчив. Кожата й беше влажна и тя долавяше миризмата на студен въздух, примесена с мирис на сажди, мръсотия и отпадъци.
— Калаят подсилва сетивата — обясни Келсайър и изведнъж гласът му й се стори много по-силен. — Той е един от най-бавно горящите метали — калаят в тази стъкленица ще ти стигне за часове. Повечето Мъглородни разпалват калай още щом излязат в мъглите — както направих и аз, когато напуснахме работилницата.
Вин кимна. Богатството от усещания бе почти смазващо. Чуваше тихо шумолене и поскърцване в мрака и тези звуци я караха да замира от тревога, уверена, че някой се прокрадва зад тях.
„Ще трябва да мине време, преди да свикна с това“.
— Остави го да гори — посъветва я Келсайър и й даде знак да го последва по улицата. — Трябва да свикнеш с усиленото възприятие. Само не го разпалвай постоянно. Не само ще свърши твърде бързо, но и постоянно горящите метали причиняват странни неща на хората.
— Странни неща ли?
— Металите — особено калаят и пютриумът — разпъват тялото. Колкото повече ги разпалваш, толкова повече се разпъваш. Ако прекалиш, някои неща ще започнат да се късат.
Тя кимна изплашено. Продължиха да вървят. Вин изучаваше разкрития й от калая нов свят. Преди зрението й бе ограничено до малка зона в нощта. Сега обаче тя виждаше целия град, обгърнат в покривалото на местещата се на талази мъгла. Различаваше кулите като малки тъмни планини в далечината, виждаше светлите петънца на прозорците, наподобяващи главички на карфици в нощта. И над тях… видя светлини в небето.
Спря и ги загледа с почуда. Бяха съвсем бледи, замъглени дори за подсилените й от калая очи, но въпреки това ги виждаше. Стотици. Хиляди. Съвсем мънички, като гаснещи пламъчета на свещи.
— Звездите — рече Келсайър. — Рядко се забелязват, дори с помощта на калай. Нощта трябва да е доста ясна. Някога хората са ги гледали всяка нощ — но това е било преди да дойдат мъглите, преди Кратерите да започнат да бълват пепел и дим в небето.
— Откъде знаеш?
Келсайър се усмихна.
— Лорд Владетеля полага всички усилия да изтрие спомените от онези дни, но все нещичко е останало. — Обърна се, без всъщност да отговори на въпроса й, и продължи по улицата. Вин го настигна. Изведнъж, благодарение на калая, мъглите около нея не изглеждаха толкова зловещи. Сега вече разбираше защо Келсайър крачи така уверено.
— Дотук добре — отсече той. — Да опитаме с друг метал.
Вин кимна, остави калая да гори и избра нова сплав. Още в същия миг се случи нещо много странно — от гърдите й изникнаха множество светещи синкави линии и се разпростряха в мъглите. Тя замръзна, ококори се и сведе поглед към тялото си. Повечето линии бяха съвсем тънки, като прозрачни нишки, но други бяха дебели като вълнена прежда.
Келсайър се разсмя.
— Остави за момент този метал и неговия двойник. Те са малко по-сложни от другите.