— Но какво… — почна Вин, втренчила поглед в синкавите линии. Те сочеха към различни предмети. Врати, прозорци — няколко дори към Келсайър.
— Ще стигнем и до това — обеща той. — Изгаси този и опитай с последните два.
Вин загаси странния метал, игнорира и двойника му и се насочи към последните метали. Почти веднага почувства странни вибрации и спря. Пулсациите не издаваха звуци, които да чуе, но въпреки това усещаше как преминават през нея. Изглежда, идваха откъм Келсайър. Тя го погледна озадачено.
— Това вероятно е бронз — обясни той. — Вътрешният Придръпващ мисловните способности метал. Той ти помага да усетиш, когато наблизо друг използва аломантия. Употребяват го Издирвачи като брат ми. Невинаги е полезен — освен ако не си Стоманен инквизитор и не търсиш Мъгливи скаа.
Вин пребледня.
— Инквизиторите владеят ли аломантия?
Келсайър кимна.
— Те всички са Издирвачи. Не съм сигурен дали са ги взели, защото са такива, или са станали, след като са били посветени в инквизиторството. И в двата случая основната им задача е да откриват нечистокръвни и благородници, използващи аломантия незаконно. В това е главната им сила — и нашата слабост.
Вин понечи да кимне, но спря. Пулсациите бяха изчезнали.
— Какво стана? — попита тя.
— Разпалих мед — обясни Келсайър. — Това е двойникът на бронза. Когато гориш мед, прикриваш способностите си от други аломанти. Ако искаш, опитай и ти, макар че нищо няма да усетиш.
Вин го послуша. Единствената промяна бе леката вибрация вътре в нея.
— Медта е метал, който трябва да изучиш добре — обясняваше Келсайър. — Тя може да те скрие от инквизиторите. Тази нощ вероятно няма от какво да се страхуваме — и да срещнем инквизитор, ще реши, че сме тукашни Мъглородни, излезли да потренират. Но ако си облечена като скаа и се налага да разпалваш метали, постарай се да започнеш с мед.
Вин кимаше отривисто.
— Нещо повече — не спря да говори Келсайър, — мнозина Мъглородни поддържат своята мед непрестанно запалена. Тя гори бавно и те прави невидим за другите аломанти. Крие те от бронза и освен това пречи да манипулират чувствата ти.
Вин настръхна.
— Помислих си, че това може да те заинтригува — подсмихна се Келсайър. — Всеки, който гори мед, е неподатлив на емоционалната аломантия. В добавка медното влияние се оформя около теб като облак. Този облак — наричат го меден облак — те крие от сетивата на Издирвачите, макар че няма да ги направи неподатливи на емоционална аломантия, независимо дали ти харесва, или не.
— Клъбс — сети се тя. — Значи това е занятието на Задимителите.
Келсайър кимна.
— Ако някой от хората ни бъде засечен от Издирвач, може да се върне в бърлогата и да изчезне. Освен това може да практикува способностите си без страх, че ще бъде разкрит. Аломантични пулсации, излизащи от някоя работилница в скаа квартал на града, лесно ще привлекат вниманието на преминаващ наблизо инквизитор.
— Но ти можеш да гориш мед — посочи Вин. — Защо толкова се безпокояхте дали ще намерите Задимител за групата?
— Вярно е, че мога — потвърди Келсайър. — Също и ти. Можем да използваме всички сили, но не можем да сме навсякъде. За да успее, главатарят трябва да знае как да разпределя работата, особено при операция с мащабите на тази. Стандартната практика изисква бърлогата постоянно да е скрита в меден облак. Клъбс няма да го направи сам — ще са му нужни още няколко помощника, също Задимители. Когато наемаш човек като него, от само себе си се разбира, че той ще осигури собствена група, достатъчно опитна, за да те крие през цялото време.
Вин кимна. Но повече я интересуваше способността на медта да забулва чувствата й. Реши да си набави повечко и да я държи разпалена постоянно.
Отново закрачиха и Келсайър я остави да поработи с разпалената мед. Мислите й обаче поеха в друга посока. Нещо… не й се струваше в реда на нещата. Защо Келсайър й казваше всички тези неща? Сякаш твърде лесно се разделяше с тайните си.
„Освен с една — помисли си тя и подозренията й нараснаха. — Металът със сините линии. Така и не се върнахме на него“. Може би това бе тайната, която смяташе да запази от нея, силата, която да задържи в резерва, за да може да я контролира.
„Трябва да е нещо много опасно. Най-могъщата сяла от всичките осем“.
Пресегна се внимателно към металните резерви, хвърли поглед към Келсайър и разгоря непознатия метал. Сочещите в най-различни посоки линии се появиха отново.
Движеха се заедно с нея. Единият им край оставаше прикачен към гърдите й, другият — към определени места на улицата. Докато вървеше, изникваха нови линии, а някои от старите избледняваха или се губеха съвсем. Бяха с различна дебелина, някои по-ярки от други.