Рийн настояваше непрекъснато да се местят от един град в друг — беше завладян от натрапчивата мания да не се задържа на едно място. Обикновено пътуваха с канални ладии, управлявани от нелегални екипажи, и никога не оставаха на едно място повече от година. Той винаги беше готов за път. Сякаш бягаше от нещо.
Продължаваха да вървят. Нощем дори голите хълмове и обраслите с шубраци поляни изглеждаха зловещо. Вин не говореше и се опитваше да вдига колкото се може по-малко шум. Беше чувала всякакви истории за скитащи се из нощните мъгли създания и макар че бе разпалила калай, имаше странното усещане, че я наблюдават.
Усещането се засилваше и не й даваше покой. И наистина, не след дълго тя започна да чува звуци в мрака. Бяха приглушени и слаби — пукот на клони, тътрузене в мъглата.
„Започваш да се плашиш от сянката си!“ — помисли си тя, когато подскочи при поредния шум. И изведнъж си призна, че не издържа повече.
— Келсайър! — заговори с изплашен шепот, който звучеше като вик за подсиления й слух. — Мисля, че там има нещо.
— А? — Той вдигна глава, унесен в мисли.
— Струва ми се, че някой ни следва!
— Ох — въздъхна той. — Да, права си. Това е мъглив дух.
Вин замръзна насред крачка. Келсайър обаче продължи напред.
— Келсайър! — повика го тя. — Искаш да кажеш, че са истински?
— Разбира се — рече той. — Откъде иначе според теб ще се вземат тези истории?
Вин стоеше парализирана от ужас.
— Искаш ли да го погледнеш? — попита Келсайър.
— Да погледна мъглив дух? — възкликна тя. — Ти да не си се… — И се сепна. Наистина почваше да се повтаря.
Келсайър се изкиска и се върна при нея.
— Мъгливите духове може да са малко страшни на вид, но в действителност са относително безвредни. Хранят се с мърша. Хайде, ела.
И й махна да го последва към един обрасъл с ниски шубраци хълм. На върха се приведе и й даде знак да направи същото.
— Слухът им е слаб — обясни й, когато тя клекна в пепелта до него. — Но имат остър нюх — всъщност по-скоро вкус. Вероятно следват дирята ни и се надяват да хвърлим нещо, което става за ядене.
Вин примижа в мрака.
— Нищо не виждам…
— Ето там. — Той посочи една ниска могилка.
Вин се намръщи. Представи си, че на могилката клечи някакво създание и ги гледа.
И тогава могилката се раздвижи.
Вин трепна. Тъмната могила — висока вероятно десетина стъпки и два пъти по-широка — се придвижваше със странна тромава походка. Вин се наведе напред, за да я разгледа по-добре.
— Разпали калай — рече Келсайър.
Вин кимна и подкладе аломантичните си сили. Изведнъж всичко наоколо стана по-ярко и мъглите вече не бяха непрогледна завеса.
Това, което видя, я накара да потрепери — беше едновременно смаяна, погнусена и изплашена. Съществото имаше опушена прозрачна кожа и Вин можеше да различи костите му. Имаше няколко десетки крайници и всеки от тях изглеждаше, сякаш е взет от различно животно. Виждаха се човешки ръце, волски копита, кучешки лапи и други, които не можа да разпознае.
С тази причудлива колекция създанието пълзеше като някаква невъобразима стоножка. Много от крайниците дори не помръдваха и вероятно бяха неизползваеми — стърчаха от туловището по неестествено разкривен начин.
Самото тяло беше подуто и издължено и във формите му имаше някаква странна логика. Различаваше се скелетна структура и полупрозрачни мускули, прихванати със сухожилия за костите. Докато съществото крачеше, мускулите се свиваха и разпускаха, а под тях се виждаха дузина разнородни гръдни клетки. По дължината на корпуса на неравни интервали висяха ръце и крака.
И глави — тя преброи поне шест. Мярна конска глава, до нея еленска. Още една се извърна към нея и едва сега Вин забеляза, че е човешка. Бе прикачена върху нещо като гръбначен стълб, който на свой ред бе заловен за бъркотия от странни кости.
Усети, че й се гади.
— Какво… как…?
— Мъгливите духове имат аморфни тела — обясни Келсайър. — Могат да оформят кожата около скелетната структура и дори да създават мускули и органи, стига да разполагат с модел за имитация.
— Искаш да кажеш, че…?
— Да. Когато открият труп, те го поглъщат и бавно смилат мускулите и органите. След това използват изяденото за модел и създават точно копие на мъртвото същество. Понякога променят реда на отделните елементи — екскретират костите, които не искат, и ги заменят с някои от тялото си — и така се оформя бъркотията, която виждаш в момента.