— Което ще обясни защо не е толкова изтънчена, колкото другите знатни дами — отбеляза Келсайър. — Без да се обиждаш, Вин.
Вин вдигна глава. Тъкмо бе мушнала един загънат в салфетка комат в джоба си.
— Че защо да се обиждам?
Келсайър се усмихна.
— Няма значение.
Реноа кимна достолепно.
— Да, така ще е много по-добре. Хората ще предположат, че Къща Реноа скоро ще влезе във висшето общество, и ще приемат Вин от любезност. Но тя самата ще е маловажна и следователно те ще я игнорират. Идеална ситуация за това, което очакваме от нея.
— Идеята ми харесва — потвърди Келсайър. — На твоята възраст не върви много да ходиш по балове и приеми, а така ще разполагаш с достоверно оправдание за активния си светски живот.
— Именно — рече Реноа. — Но ще й трябва малко школовка — и не само във външния вид.
Вин неволно се присви под втренчения му поглед. Изглежда, отново беше в играта. И изведнъж осъзна какво има предвид Реноа. Все още се чувстваше неудобно в компанията му — при това знаеше, че той е лъжеблагородник. Как ли би се държала, ако стаята бе пълна с истински?
— Боя се, че ще трябва да ти взема Сейзед за малко — подхвърли Келсайър.
— Нямам нищо против. Всъщност той не е мой стюард, а твой.
— Ако трябва да сме точни, той не принадлежи никому. Нали, Сейзед?
Сейзед изви глава.
— Терисец без господар е като войник без оръжие, господарю Келсайър. Беше ми приятно да служа при лорд Реноа и ще ми бъде не по-малко приятно да се върна на служба при вас.
— О, няма да се върнеш на служба при мен.
Сейзед вдигна вежди. Келсайър кимна към Вин и поясни:
— Реноа е прав, Сейз. Вин има нужда от сериозна подготовка. Мислиш ли, че ще можеш да й помогнеш?
— Сигурен съм, че бих могъл да предложа на младата дама някои съвети — отвърна Сейзед.
— Чудесно. — Келсайър лапна последното парче сладкиш и се надигна. — Радвам се, че го уредихме, защото вече се чувствам доста уморен — а бедната Вин изглежда така, сякаш ще заспи направо на масата.
— Нищо ми няма — побърза да отвърне Вин и прикри една прозявка.
— Сейзед — обади се Реноа, — ще бъдеш ли така добър да ги отведеш в стаите им?
— Разбира се, господарю Реноа — отвърна Сейзед и се надигна с плавно движение от креслото.
Вин и Келсайър последваха високия терисец към коридора, а прислугата влезе да прибере масата. „Оставих храна“ — помисли си укоризнено Вин, докато се бореше с дрямката. Не знаеше как да прецени случващото се.
Качиха се по стълбите и тръгнаха по коридора на горния етаж.
— Вин, съжалявам, че долу трябваше да те оставя сама, но… — почна Келсайър.
Тя сви рамене.
— Не е необходимо да съм в течение на всички твои планове.
— Глупости — тросна се Келсайър. — С решението си тази вечер ти ставаш равноправен член на групата. С Реноа трябваше да обсъдим някои лични въпроси. Той е чудесен актьор, но се чувства малко неудобно в компанията на хора, запознати с обстоятелствата, при които е заел мястото на лорд Реноа. Повярвай ми, нищо от това, което обсъждахме, не е свързано с нашия план.
— Аз… ти вярвам.
— Чудесно — засмя се Келсайър и я тупна по рамото. — Сейз, знам пътя за гостната. В края на краищата нали аз купих това имение. Мога и сам да се оправя нататък.
— Добре, господарю Келсайър — отвърна Сейзед и кимна почтително. Келсайър се усмихна на Вин, свърна по един страничен коридор и се отдалечи с характерната си енергична стъпка.
Вин го изпрати с поглед, сетне последва Сейзед по друг коридор, замислена за урока по аломантия, за разговора си с Келсайър в каретата и за обещанието му отпреди малко. Трите хиляди боксинга — истинско състояние — се поклащаха с непривична тежест на колана й.
Сейзед спря, отвори една врата, влезе и запали лампите.
— Чаршафите са чисти, а утре ще пратя прислужница да ви приготви банята. Ще ви трябва ли нещо друго?
Вин поклати глава. Сейзед се усмихна, пожела й лека нощ и излезе. Вин огледа стаята, после надникна навън и повика тихо:
— Сейзед?
Стюардът спря и се обърна.
— Да, господарке Вин?
— Келсайър… — тихо почна тя. — Той е добър човек, нали?
Сейзед се усмихна.
— Много добър човек, господарке. Един от най-добрите, които съм срещал.