Вин кимна лекичко.
— Добър човек… — повтори тихо. — Аз пък досега не бях срещала такива.
Сейзед продължи да се усмихва, поклони се почтително и се обърна.
Вин затвори вратата.
Част втора
Бунтовници под небе от пепел
9.
Чудя се дали в края на краищата моето високомерие няма да погуби всички ни.
Вин Тласна монетата и се хвърли сред мъглите. Извиси се над земя и камък, рееше се сред тъмните небесни течения, а вятърът караше пелерината й да плющи.
„Това е свободата — помисли си и вдиша студения влажен въздух. Затвори очи и остави вятъра да гали лицето й. — Нещо, което винаги ми е липсвало, без да го осъзнавам“.
Отвори очи и започна да се снижава. Изчака до последния миг и хвърли една монета. Тя издрънча на паважа и Вин я Тласна лекичко, колкото да забави падането си. Разпали пютриум, скочи на земята и се затича по смълчаните улици на Фелисе. Есенният въздух щипеше кожата й, но по принцип зимите в Централния район бяха меки. Имаше години, когато дори не валеше сняг.
Хвърли една монета през рамо и се Оттласна лекичко нагоре и надясно. Приземи се на ниска каменна стена, като почти не забави ход, докато притичваше по нея. Разпаленият пютриум не подсилваше само мускулите — той увеличаваше всички физически способности на тялото. Оставен да тлее, пютриумът й осигуряваше чувство за устойчивост и равновесие, за каквото би и завидял всеки крадец.
Стената изви на север и Вин спря на ъгъла. Усещаше под голите си ходила студения грапав камък. С пламтящата мед, като завеса за аломантията, тя разпали калай, за да подсили сетивата си.
Тишина. Трепетликите бяха като призрачни колони в мъглата, като измършавели скаа, застанали в две редици. Къщите се губеха в тъмнината — всяка оградена със стена, всяка украсена и добре охранявана. За разлика от Лутадел, тук почти не блещукаха нощни светлини. Много от тези домове се използваха само от време на време — господарите им често пътуваха из други краища на Последната империя.
Изведнъж пред нея изникнаха синкави линии — единият им край сочеше гърдите й, другият чезнеше в мъглата. Вин незабавно отскочи встрани и се приведе. Две монети профучаха покрай нея в нощния въздух, оставяха дири в мъглите. Тя разпали пютриум и се приземи на паважа до стената. Подсиленият й от калай слух долови слабо дращене, после в небето се извиси тъмен силует. Бледи синкави линии сочеха към кесията му.
Вин пусна една монета и се стрелна нагоре след противника си. Двамата увиснаха за миг над двора на някой нищо неподозиращ благородник. Противникът на Вин внезапно смени посоката си на летене и се насочи към къщата. Вин го последва, като се откъсна от монетата и вместо това разпали желязо и се Притегли към пантите на прозорците.
Противникът й се приземи пръв — тя чу тупването на краката му в стената на къщата — и след секунда излетя отново.
Блесна светлина и нечие изплашено лице надзърна през прозореца в мига, когато Вин се завъртя във въздуха, удари стената с крака, отблъсна се, промени леко ъгъла на полет и се Оттласна от същите панти. Чу се звън на стъкло и тя се стрелна в нощта, преди гравитацията да я е надвила.
Продължи да се носи в мъглите, наострила слух, за да не изпусне жертвата си. Тъмният силует запрати по нея няколко монети, но тя ги Тласна встрани, без дори да се забави. Една бледосиня линия се насочи надолу — хвърлена монета — и противникът й отново смени посоката.
Вин пусна своя монета и Тласна. Но монетата внезапно отскочи от земята — в резултат на Тласъка на нейния противник. Неочакваното движение промени траекторията на скока на Вин и я запокити настрани. Ти изруга тихо, хвърли друга монета и я използва, за да се Тласне обратно на предишния курс. Но вече бе изгубила целта си.
„Хубаво де…“ Тя се приземи на меката земя зад стената, изсипа няколко монети в шепата си, метна почти пълната кесия във въздуха и я Тласна в посоката, в която бе изчезнал противникът. Кесията изчезна в мъглите, като оставяше след себе си синкава аломантична диря.
Цял сноп монети внезапно литна от храсталаците отпред, насочен към нейната кесия. Вин се усмихна. Противникът й се беше вързал на номера. Беше твърде далече, за да види монетите в шепата й, също както и тя не можеше да засече неговите монети.
Една тъмна фигура се появи от храстите и скочи на стената. Вин почака, докато фигурата се прехвърли оттатък, после доближи стената, изстреля се право нагоре и хвърли шепа монети по притичващата от другата страна фигура. Противникът веднага Тласна и монетите отлетяха нагоре — но те бяха само за отвличане на вниманието. Вин скочи на земята до него, измъкна два стъклени кинжала, хвърли се напред и замахна, но противникът отскочи встрани.