Келсайър обаче не даваше и дума да се каже за отказ от плана.
Приземи се пред вратата на имението Реноа леко задъхана. Огледа с тревога светещите прозорци.
„Трябва да се научиш да го правиш, Вин — повтаряше й Келсайър. — Ти си талантлив аломант, но ще ти е нужно повече от Тласкане на стомана, за да се справиш с благородниците. Докато не свикнеш да се движиш в обществото им със същата лекота, с която скиташ в мъглите, предимството ще е на тяхна страна“.
Вин въздъхна, изправи се, свали пелерината, сгъна я и влезе. Попита за Сейзед и прислугата я упъти към кухнята.
Дори в помещенията на слугите се поддържаше изрядна чистота. Вин започваше да осъзнава защо Реноа е толкова убедителен самозванец — той не допускаше и най-малък пропуск. Ако играеше ролята си дори само наполовина толкова добре, колкото поддържаше реда в къщата, едва ли някой щеше да разкрие измамата.
„Но все трябва да има някакъв недостатък — помисли тя. — Келсайър нали спомена, че Реноа не би издържал на критичен оглед от инквизитор. Може би те са в състояние да долавят чувствата му, нещо, което ще го издаде?“
Разговорът тогава не беше от важните, но Вин го бе запомнила. Въпреки приказките на Келсайър за честност и доверие той все още имаше свои тайни. Всеки имаше.
Сейзед наистина беше в кухнята, в компанията на една слугиня на средна възраст. Беше твърде висока за скаа — макар че застанала до Сейзед изглеждаше дребна. Вин я познаваше — това беше Косахн, от персонала на имението. Вин се бе постарала да запомни имената на всички работещи в къщата.
Сейзед вдигна глава.
— А, господарката Вин. Връщате се тъкмо навреме.
Косахн огледа Вин преценяващо и тя съжали, че не е в мъглите, където никой не можеше да я разглежда толкова прямо.
— Струва ми се, че вече е достатъчно дълга — рече Сейзед.
— Вероятно — отвърна Косахн. — Но не очаквайте от мен чудеса, господарю Вахт.
Сейзед кимна. „Вахт“ вероятно беше думата за териски стюард. Нито скаа, нито благородници, терисците заемаха доста странно място в обществото.
Вин ги огледа с подозрение.
— Косата ви, господарке — поясни Сейзед със спокоен глас. — Косахн възнамерява да я подстриже.
— О! — възкликна Вин и вдигна ръка. Косата й наистина бе пораснала по-дълга, отколкото я харесваше, макар че се съмняваше, че Сейзед ще й позволи да я подстриже по момчешки.
Косахн посочи един стол и Вин неохотно се настани на него. Не се чувстваше никак спокойна да седи покорно, докато някой щрака с остри ножици зад гърба й, но нямаше друг начин.
След като прекара няколко пъти пръсти през косата й, Косахн започна да я подкъсява.
— Каква хубава коса — промърмори тя, по-скоро на себе си. — Жалко, че е толкова занемарена, господарю Вахт. Много придворни дами бяха дали мило и драго за такава коса — едновременно бухнала и права, за да може да се реши по-лесно.
Сейзед се усмихна.
— Занапред ще трябва да се грижим повечко за нея.
Косахн продължи да работи, като си кимаше. Сейзед заобиколи и седна срещу Вин.
— Келсайър още не се е върнал, нали? — попита тя.
Сейзед поклати глава и Вин въздъхна. Келсайър не я смяташе за достатъчно добре подготвена, за да излиза с него на набези, много от които бяха непосредствено след среднощните им улични уроци. През изминалите два месеца бе навестил десетина различни благороднически къщи, както в Лутадел, така и във Фелисе, като сменяше облеклото и привидните си мотиви, за да създаде атмосфера на объркване и недоверие сред Големите къщи.
— Какво? — попита Вин, забелязала, че Сейзед я гледа с любопитство.
Терисецът кимна почтително.
— Чудех се дали бихте изслушали още едно предложение?
Вин въздъхна с досада.
— Да чуем.
„Не че мога да направя каквото и да било, докато седя тук“.
— Мисля, че открих идеалната религия за вас — заговори Сейзед и на обичайно спокойното му лице се появиха наченки на ентусиазъм. — Нарича се „трелагизъм“, по името на бог Трел. Той е почитан от една група, известна като нелазанци, хора, живеещи далече на север. В тяхната страна денят и нощта следват странен ритъм. През някои месеци на годината е тъмно почти през целия ден. През лятото обаче се стъмва само за няколко часа. Нелазанците намират тъмнината за особено красива, а светлината за грозна. За тях звездите са Хилядата очи на Трел, който ги наблюдава. Слънцето е единственото око на брата на Трел, Налт. Тъй като Налт е едноок, той се опитва с блясъка си да заслепи този на брат си. Нелазанците обаче не са впечатлени от усилията му и предпочитат да се прекланят пред спокойния Трел, който ги наблюдава дори когато Налт засенчи небосвода. — Сейзед спря. Вин не знаеше какво да каже и затова мълчеше. — Религията наистина си я бива, господарке Вин — продължи Сейзед. — Много спокойна и същевременно изпълнена със сила. Нелазанците не са особено развит народ, но са непоколебими във вярата си. Картографирали са цялото нощно небе, като са изброили и локализирали всички големи звезди. Обичаите им ще ви бъдат от полза, особено предпочитанията им към нощта. Ако желаете, мога да ви разкажа още.