Като повечето подобни заведения и тя беше мръсна и зле поддържана. В общество, където работниците получаваха рядко, или най-често изобщо не получаваха заплата, кухните трябваше да се издържат от благородниците. Някои местни господари — вероятно притежателите на фабрики и ковачници в района — плащаха на съдържателя на гостилницата, за да осигурява храна на местните скаа. Работниците получаваха хранителни купони за вкъщи и имаха право на кратка обедна почивка, за да утолят глада си. Така беше по-евтино, отколкото да се доставя храна на място.
Разбира се, тъй като получаваше заплащането директно, съдържателят на кухнята можеше да пести от използваните продукти. Според Вин храната тук едва ли беше по-вкусна от паница пепел.
За щастие не беше дошла да яде. Присъедини се към опашката при вратата и търпеливо загледа как работниците подават металните си жетони. Когато дойде нейният ред, извади малък дървен диск и го подаде на стоящия при вратата скаа. Той го взе с бързо движение и кимна почти неуловимо надясно.
Вин тръгна в указаната посока. По пода бяха разхвърлени останки от храна, примесени с пепел. Когато приближи вратата в дъното, един седнал до нея мъж също й кимна и я побутна да се отвори. Вин бързо се шмугна през нея.
— Вин, скъпа моя! — Бриз седеше на една маса до вратата. — Добре дошла! Как беше във Фелисе?
Вин сви рамене и се настани до масата.
— Ах — продължи Бриз. — Бях забравил колко си приказлива. Вино?
Вин поклати глава.
— Е, това не пречи аз да си сръбна. — Бриз носеше екстравагантен костюм и бе положил на коленете си фехтоваческо бастунче. Озареното от самотен фенер помещение беше доста по-чисто от столовата. От четиримата други в стаята Вин познаваше само един — чирака от работилницата на Клъбс. Двамата при вратата очевидно бяха пазачи. Последният изглеждаше като най-обикновен скаа работник — впечатлението се допълваше от черната куртка и изцапаното със сажди лице. Самоувереното му поведение обаче подсказваше, че принадлежи към бунтовниците. Вероятно бе някой от приближените на Йеден.
Бриз вдигна чашата си и я чукна с нокът. Бунтовникът го изгледа навъсено.
— Бас държа, че се питаш дали използвам върху теб аломантия — захили се Бриз. — Може би да, може би не. Но има ли значение? Тук съм по покана на вашия водач, а той ви нареди да се погрижите да се чувствам добре. И, уверявам те, чаша вино в ръката ми е абсолютно задължително условие, за да се почувствам добре.
Мъжът се навъси още повече, дръпна чашата от ръката му и изсумтя нещо за излишното пилеене на пари.
Бриз повдигна вежди и се обърна към Вин. Изглеждаше ужасно доволен от себе си.
— Е, Тласна ли го? — попита тя.
Бриз поклати глава.
— Чиста загуба на месинг. Келсайър каза ли ти защо иска днес да дойдеш тук?
— Каза ми да те наблюдавам внимателно — отвърна тя, малко обидена, че са я предали на Бриз. — И че няма време да ме обучи на работа с всички метали.
— Какво пък — заяви Бриз, — да се захващаме, щом случаят е такъв. Но първо трябва да разбереш, че Усмиряването е нещо повече от обикновена аломантия. Става въпрос за финото и благородно изкуство на манипулиране.
— Да бе, благородно — подсмихна се Вин.
— Ах, сега говориш като едва от тях.
— От кои тях?
— От всички други — тросна се Бриз. — Нали видя как се отнася с мен този скаа джентълмен? Хората не ни обичат, мила моя. Мисълта, че някой тайно може да си играе с чувствата им, да ги кара да вършат разни неща, ги кара да се чувстват неспокойни. Това, което не разбират — и което трябва да разбереш ти, — е, че хората непрестанно манипулират други хора. Нещо повече, манипулацията е в сърцето на обществените взаимоотношения. — Той се облегна назад и повдигна леко бастунчето. — Помисли върху това. Какво прави мъжът, когато търси вниманието на млада дама? Опитва се да я манипулира да го погледне благосклонно. Какво става, когато двама стари приятели сядат да си пийнат? Разказват си разни истории, като се мъчат да се впечатлят един друг. Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение. И в това няма нищо лошо — нещо повече, ние зависим от него. Тези взаимоотношения ни учат да общуваме с оставалите. — Пое си дъх и посочи Вин с бастунчето. — Разликата между Усмирителите и обикновените хора е, че ние осъзнаваме какво вършим. Само дето имаме леко… предимство. Но дали то е по-различно от това да притежаваш вродена харизма или чудесни зъби? Не мисля.