Вин мълчеше.
— Освен това — продължи Бриз, — както вече споменах, добрият Усмирител трябва да умее много повече неща от обикновена аломантия. Защото аломантията няма да ти позволи да четеш мислите и чувствата на другите — в известен смисъл ти си сляп като всички останали. Ти изстрелваш емоционални импулси към определена личност и с това се опитваш да промениш нейните чувства — с надеждата да постигнеш желания ефект. Великите Усмирители са тези, които, с помощта на очите, и инстинктите си, разбират как се чувства един човек, преди да приложат майсторството си върху него.
— Какво значение има как се чувстват? Нали и без това ще ги Усмириш? Какво те интересува как се чувстват?
Бриз въздъхна и поклати глава.
— Какво ще кажеш, ако разбереш, че вече те Усмирих три пъти по време на нашия разговор?
Вин се ококори.
— Кога?
— Има ли значение? — отвърна с въпрос Бриз. — Това е урок, който ти предстои да научиш, мила моя. Щом не можеш да разпознаеш чувствата на другия, никога няма да овладееш емоционалната аломантия. Ако Тласнеш човека твърде силно, дори най-простият скаа ще си даде сметка, че го манипулират. Докоснеш ли го лекичко, няма да постигнеш забележим ефект — други, по-силни чувства ще го направляват. — Бриз поклати глава. — Всичко опира до това да разбираш хората. Трябва да знаеш как се чувстват и да променяш тези чувства с леки тласъци в правилната посока, сетне да се възползваш от новополученото състояние. Това, скъпа моя, е нашето предизвикателство! Трудно е, но тези, които се справят добре…
Вратата се отвори и навъсеният скаа се върна с цяла бутилка вино. Сложи чашата и бутилката на масата пред Бриз и се премести в другия край на стаята, откъдето наблюдаваше през тайни отвори какво става в столовата отвън.
— … ще получат голяма награда — довърши Бриз с усмивка, намигна й и си наля.
Вин не знаеше какво да мисли. Идеите на Бриз й се струваха малко безскрупулни. Но пък не беше забравила на какво я учеше Рийн. Ако нямаше сила да върши тези неща, други щяха да го направят вместо нея. Тя разпали мед — както я бе учил Келсайър, — за да се предпази от по-нататъшни манипулации на Бриз.
Вратата се отвори и на прага се появи познато лице.
— Здрасти, Вин. — Хам й махна с приятелска усмивка, приближи се до масата и погледна виното. — Бриз, нали си даваш сметка, че бунтовниците не могат да си позволяват подобен лукс?
— Келсайър ще им върне парите — отвърна Бриз и махна небрежно. — Лично аз не мога да работя с пресъхнало гърло. Как е положението отвън?
— Спокойно — отвърна Хам. — Но за всеки случай съм оставил Калаено око на ъгъла. Резервният изход е зад капака ей там.
Бриз кимна, а Хам се обърна и погледна чирака на Клъбс.
— Задимяваш ли, Кобъл?
Хлапакът кимна.
— Добро момче — рече Хам. — Е, това е всичко. Сега остава да изчакаме речта на Кел.
Бриз извади джобния си часовник и го погледна.
— Остават му още няколко минути. Да накарам ли някой да ти донесе чаша?
— Ще пропусна — отвърна Хам.
Бриз повдигна рамене и сръбна от виното.
Настъпи тишина. Пръв заговори Хам:
— Та значи…
— Не — прекъсна го Бриз.
— Но…
— Каквото и да е, не искаме да го чуем.
Хам го изгледа навъсено.
— Не можеш да ме Тласнеш към тихо доволство, Бриз.
Бриз завъртя очи.
— Какво искаше да кажеш? — попита Вин.
— Не го окуражавай, скъпа — предупреди я Бриз.
Вин се намръщи и погледна Хам. Той се усмихваше.
— Само не ме замесвай в това — въздъхна Бриз. — Не съм в настроение за поредния безкраен спор с Хам.
— Не му обръщай внимание — заяви Хам и придърпа ентусиазирано стола си до Вин. — Ето какво се чудех. Като сваляме Последната империя, дали вършим добро, или лошо дело?
Вин се замисли.
— Има ли значение?
Хам я погледна учудено, а Бриз се изкиска.
— Добър отговор.
Хам го изгледа кръвнишки, после пак се обърна към Вин.
— Разбира се, че има.
— В такъв случай — заяви Вин, — мисля, че вършим добро. Последната империя потиска скаа от векове.
— Така е — съгласи се Хам. — Но има един проблем. Лорд Владетеля е бог, нали?
Вин сви рамене.
— Това пък какво ни интересува?
Хам я стрелна ядно с поглед.
Тя въздъхна с досада.
— Е, добре. Министерството твърди, че е бог.
— Или по-точно — отбеляза Бриз, — че е частица от бог. Той е Отломък от безкрая — нито всемогъщ, нито вездесъщ, а самостоятелен дял от съзнанието, което е.
Хам въздъхна.
— Нали каза, че не искаш да се месиш?
— Само уточнявам някои факти — отвърна нехайно Бриз.
— Както и да е — рече Хам. — Бог е създател на всички неща, нали? Той е силата, която командва законите на вселената, и следователно е първоизточник на моралните принципи. Той е абсолютният морал.