Вин премигна объркано.
— Виждаш ли вече дилемата? — попита Хам.
— Виждам един идиот — обади се Бриз.
— Не разбирам — призна Вин. — Къде е проблемът?
— Ние твърдим, че вършим добро — обясняваше спокойно Хам. — Но лорд Владетеля — или бог — определя кое е доброто. Следователно, като му противоречим, ние ставаме злото. Но тъй като той върши злини, въпросът е доброто има ли смисъл в този случай?
Вин се намръщи.
— Е? — попита Хам.
— Струва ми се, че заради теб ще получа главобол — оплака се Вин.
— Предупредих те — подсмихна се Бриз.
Хам въздъхна.
— Все пак не смяташ ли, че си заслужава да се помисли върху това?
— Не съм сигурна.
— Аз съм — рече Бриз.
Хам поклати глава.
— Защо никой не обича свестните, интелигентни разговори?
Скаа бунтовникът в ъгъла внезапно се размърда.
— Келсайър пристигна!
Хам повдигна вежди и се изправи.
— Ще ида да огледам района. Вин, помисли върху този въпрос.
— Уф, добре… — въздъхна Вин, когато Хам излезе.
— Ела насам, Вин. — Бриз също се изправи. — На стената има още отвори. Въди така добра и ми донеси стола.
Дори не я погледна, за да провери дали ще изпълни молбата му. Тя се спря объркана. Не би трябвало да може да я Усмирява, с горяща в тялото й мед. Но все пак… Въздъхна, взе двата стола и се затътри към другия край на стаята. Бриз изтегли настрани дълга тясна преграда, зад която се виждаше столовата.
По масите бяха насядали скаа с неизмити лица и ръце, загърнати в парцаливи наметала. Унили, прегърбени, целите покрити с петна от сажди. Но присъствието им на срещата показваше, че са готови да слушат. Йеден седеше близо до входната врата, облечен с обичайната си работническа куртка. Беше подстригал косата си съвсем късо.
Вин очакваше появата на Келсайър да предизвика лек фурор. Но вместо това той пристъпи мълчаливо, наведе се да размени няколко думи с Йеден, после се изправи пред насядалите работници.
Досега Вин не го бе виждала с такива семпли дрехи. Носеше кафява работническа куртка и бежови панталони, като мнозина от присъстващите. Но за разлика от тях, дрехите му бяха чисти. Не се виждаше и петънце от сажди и макар да бяха от същия груб материал, нямаше лекета или кръпки. Разликата беше очебийна, дори повече, отколкото ако се бе издокарал в благороднически костюм.
Келсайър скръсти ръце и присъстващите постепенно утихнаха. Вин се зачуди на способността на този човек да овладява толкова разнородна тълпа само като застане пред нея. Дали използваше аломантия? Но въпреки че тя гореше мед, усещаше… присъствието му.
Веднага щом в стаята се възцари тишина, Келсайър заговори:
— Вероятно вече сте чували за мен. И нямаше да сте тук, ако поне малко не съчувствахте на каузата ми.
Приседналият до Вин Бриз отпи глътка вино и прошепна:
— Усмиряването и Размиряването не са като другите аломантични умения. При повечето метали Тласкането и Дърпането имат обратен ефект. С чувствата обаче можеш да получиш същите резултати независимо дали Усмиряваш, или Размиряваш. Това обаче не важи за екстремни емоционални състояния — пълно безразличие или буйна страст. В повечето случаи няма значение коя сила използваш. Хората не са като твърди метални слитъци — във всеки момент те се измъчват от различни чувства. Опитният Усмирител може да овладее всички чувства, освен тези, които иска да доминират. — Бриз се извърна леко настрани. — Ръд, прати синята прислужница, ако обичаш.
Един от пазачите кимна, открехна леко вратата и прошепна нещо на мъжа отвън. Миг по-късно Вин видя една облечена в сини дрехи слугиня да обикаля сред тълпата и да пълни чашите.
— Моите Усмирители са смесени с присъстващите — обясни все така тихо Бриз. — Момичетата, които пращам, са като указатели. Те сочат на Усмирителите върху кои чувства трябва да работят. Също както и аз… — Той млъкна, съсредоточен върху ставащото отвън. — Умора… — прошепна след малко. — Това е излишно в момента. Както и гладът… разсейва. Подозрителност… определено не би ни помогнало. Така… Та докато Усмирителите действат, Размирителите разпалват у присъстващите онези чувства, които искаме да ги владеят. Любопитство… ето това им трябва сега. Да, слушайте Келсайър. Чували сте всякакви легенди. Вижте го сами и бъдете удивени.
— Зная защо сте тук днес — говореше с тих глас Келсайър. В тона му липсваше обичайният плам и той изглеждаше по-скоро смирен, но съвсем прям. — Дванайсетчасов работен ден в работилница или ферма. Бият ви, не ви плащат за труда, дават ви лоша храна. И за какво е всичко това? За да ви върнат в края на деня по вашите домове, където трагедията продължава? Приятел, убит от жесток надзирател. Дъщеря, превърнала се в играчка на някой благородник. Брат, издъхнал от ръката на преминаващ по улицата господар, който просто е имал лош ден.