— Ако не знаеш колко е часът, питай някой полицай!
Джо не беше в настроение да търпи снизходително отношение и ги удостои със смазващ полицейски поглед, поглед, който бе усъвършенствал в работата си с непокорни военни по време на войната, с лондонски престъпни елементи и дори с непочтителни полицаи. Със задоволство забеляза, че погледът му сякаш не бе изгубил силата си; под косия му взор и двамата изглеждаха засрамени.
Решавайки никога повече да не излиза на индийското слънце без шапка, Джо тръгна обратно към пощенската станция, в която бе настанен. Когато стигна до нея, военен Паникхат се беше събудил за активен и шумен живот. Тропотът на маршируващи подковани ботуши се открояваше на фона на по-слабата градска врява, а маршови команди, познати на Джо, отекваха в почти неспирен поток.
— По четирима надясно! Строй се! Надяс-но!
И в далечината:
— Стой! Надясно! Строй се повзводно!
„Добрата стара войска, помисли си Джо, макар че не мога да си представя каква връзка има строяването по четирима с пехотните действия, които вероятно предстоят на тези мъже на северозападната граница. Може би доста полезно за армията на Уелингтън на полуострова, а ето ги сега, още се занимават със същото! От четири години не съм в армията, но бих могъл да се присъединя към тях и да се строя в колона по четирима!“
Джо се върна към приготовленията на слугата, назначен да се грижи за него. Беше решил, че при това първо явяване на Джо в обществото на Паникхат той трябва да е с униформа. Изгладена, сгъната и спретната, сиво-кафявата му униформа лежеше на леглото. Ваната в банята бе напълнена, пешкирът сгънат върху дървена рамка.
Слугата го поздрави, като притисна длани пред гърдите си.
— Яйце, бекон, сахиб. Кафе. Джалди6.
Джо му благодари на английски и преценявайки, че би било невъзпитано да не облече извадената униформа, стъпи с благодарност във ваната, в която не беше нито горещо, нито студено, и отми лепкавата нощ и не по-малко лепкавата си разходка. Закуската се появи с изумителна бързина и като предположи, че някой щеше да разтреби стаята му, да излее водата от ваната, да опразни голямото приспособление в ъгъла с шапковиден връх, служещо за килер, той реши, че вече не е твърде рано да се залавя със серията от задължителни посещения.
Сметна, че пръв би трябвало да е старши полицейският инспектор, следван от доктора, командира на бенгалските сиви, който с малка бележка го известяваше, че е избран за почетен член на техния офицерски стол. Друга бележка от клуб „Паникхат“ го известяваше, че е избран („за времето на Вашия престой“) за член на Клуба. И в двете бележки Джо съзря пръста на Нанси Дръмънд.
Въоръжен срещу нарастващата жега със стандартен тропически шлем, който грижлив човек бе оставил в пощенската станция, Джо се отправи пеш към канцеларията на началника на полицията.
Старши полицейският инспектор беше студен, старши полицейският инспектор беше сърдит и не изрази удоволствие от това, че го вижда, макар това да го освобождаваше от задължението да се занимава със случай, който определено считаше за празна работа, разкрит — както се изрази — „от жените“. След бегъл поглед към лентите на ордените върху гърдите на Джо с облекчение установи, че си има работа ако не с войник, поне с някого, който е бил войник.
Огледа го внимателно с пронизващи сини очи — студени и недоверчиви.
— Не знам какво, по дяволите, ще откриете в тази история, Сандиландс! И моля ви, не си мислете, че е моя идеята да ви губя времето с нея! — започна началникът на полицията без предисловие. — Не ми се иска предварително да споменавам каквото и да било, което сами бихте установили, но според мен това е пълен абсурд, а дори да не беше пълен абсурд, разполагаме с остаряла следа. Много остаряла следа. И при най-малкото нещо, с което мога да ви помогна — макар че не си представям с какво, — уведомете ме. Като начало, тук имаме хроничен недостиг на персонал. Губернаторът любезно предлага да определя офицер, който да ви съдейства. Лесно му е на него! Назначих ви един полицейски хавалдар7. Наурунг Синх. Английският му е доста добър, ще видите, стига да не го пришпорвате. Работил е една година като преводач в британско поделение, пък и — усмихна се сдържано — нямаме друг. Много е амбициозен и ви препоръчвам да не вярвате на всяка негова дума. Старае се да угажда, ако разбирате какво имам предвид. Ще го повикам след малко, а междувременно — откъде искате да започнете?