— Наурунг — обади се той, — чел ли си ги?
— Опитах се, сахиб, но не мога да чета добре на английски.
— Знаеш ли за тези истории?
— Чувал съм ги.
— Ти си полицай с опит. Старши инспекторът смята, че няма нищо подозрително, просто серия от… — щеше да каже „съвпадения“, но промени думата и продължи: — Серия от случайности… серия от неща, станали случайно по едно и също време. Как мислиш?
— Не мисля, че е съвпадение, сахиб.
Очите им се срещнаха за миг.
„Този индиец ще ми стане симпатичен“, помисли си Джо.
— Кажи ми — поде той, — разглеждаме пет — може би повече — мистериозни смъртни случая в продължение на дълъг период. В тях няма нищо мистериозно — единствената загадка е в това, че са станали в един и същи месец от годината. Не мога да повярвам, че само госпожа Дръмънд го е забелязала. И другите сигурно са го коментирали. Кажи ми сега, Наурунг, какво разправят хората?
Събирайки мислите си, докато Джо говореше, Наурунг бавно изрече:
— Хората не считат, че е съвпадение.
— Е, ако отхвърлим вероятността за съвпадение, какви са алтернативите ни?
— Остава версията за мръсна игра, както се казва.
— Значи открито се говори, че е било мръсна игра?
— Сахиб, питате ме какво разправят хората и аз ви отговарям какво разправят хората. Но има трето обяснение, за което доста се шушука. Не искам да изглеждам като невеж индиец — „местните са толкова суеверни“ — мисля, че понякога така се казва?
— Да, без съмнение понякога така се казва. Но не забравяй — аз съм невеж лондонски полицай, можеш да говориш каквото искаш.
Наурунг изглеждаше силно смутен и след кратка пауза отвърна:
— Сахиб, знаете ли какво означава чурейл? Не? Чурейл е призрак на жена, умряла при раждане. Обитава реките и бродовете. Стъпалата й са обърнати обратно, така че да тласка мъжете към гибел. Знам го, но не вярвам в това. Те са отмъстителни духове. Хората смятат, че някакъв чурейл търси отмъщение чрез съпругите на бенгалските сиви заради нещо, което вероятно се е случило преди много време. Заради болка, отнесена от нея в гроба. Болка, която още не се е изчерпала. Казвам ви го, защото питате. Колкото до мен, аз го отхвърлям като необоснована клюка. Ако даваш ухо на всички клюки, няма да стигнеш доникъде.
— Слушай — вметна Джо, — ще ти го кажа направо — не вярвам в твоя чурейл.
— Това ви казвам, сахиб, и аз не вярвам. Но въпреки всичко, във водата човек има връзка с чурейла.
— Във водата?
— Нека ви напомня, сахиб, че госпожа Съмършам е починала в банята си, госпожа Симс-Уорбъртън е била удавена, прекосявайки реката, а госпожа Форбс е паднала в пропаст и е умряла на брега на река. Не е кой знае какво, но има ли друга връзка?
Джо прелисти свитъка пожълтели листа на масата между тях.
— Връзка. Да, Наурунг. Връзка трябва да открием. Ако съществува нишка, каквато и да е нишка, обединяваща тези пет смъртни случая, тогава мисля, че ще разберем защо са умрели дамите. Знаем как са умрели — макар изобщо да не сме наясно кое е предизвикало смъртта им, — но не знаем причините. Учили са ме, че ако ти е известно „как“ и „защо“, скоро ще узнаеш „кой“.
— Да — рече Наурунг. — И баща ми казва същото.
Джо се замисли за момент и додаде:
— Трябва да прегледаме рапортите и да открием какво е общото между тези жени. Занимавал ли си се щателно с казусите?
— Занимавал съм се с последния случай, със смъртта на госпожа Съмършам миналата седмица. Бях тук, в базата, и помагах в разследването на началника на полицията Бълстроуд сахиб. Той не ми позволи да видя с очите си мястото на смъртта… По-късно… — Наурунг се запъна.
— Разбирам. Продължавай.
Джо прочете неизречените му мисли и прекъсна обясненията, които биха смутили Наурунг. Гледката на гола англичанка във вана, пълна с кървава вода, е забранена за местни очи.
— Виждал си снимките? И си си направил извод? — продължи Джо.
— Аз ги занесох за проявяване вместо госпожа Дръмънд. В свързочните има един сержант, който проявява снимки. Да, видях ги, сахиб — смънка Наурунг и извърна поглед от неудобство.
— И без това щях да ти ги покажа — рече Джо. — Ето, виж ги пак. Кажи, забелязваш ли нещо странно.