— Добре — рече Джо. — Уместна мярка. Ти ли я предприе?
— Благодаря, да, аз я предприех. Бълстроуд сахиб смята, че е излишна.
— Никак не е излишна — увери го Джо. — Процедурата е правилна.
Двамата мъже си размениха кратки усмивки и влязоха в къщата. Въздухът бе спарен. Спарен и застоял и силно миришеше на дезинфектант. Джо се спря в хола и хвърли поглед наоколо. Една след друга обиколи стаите, към които водеше коридорът и в които цареше внезапно прекъсната атмосфера на нормален всекидневен живот. В спалнята бяха извадени дрехите на Съмършам, както и тези на Пеги. Някой бе залепил на огледалото на тоалетката списък със задачи:
Обади се на Дж. Б. в събота преди обяд.
Плати сметката на Мерик.
Поръчай да заредят пистолета.
А след това с различен почерк:
Пиши на майка преди петък!
Доказателствата за живота, който продължавал, се виждаха навсякъде. Нямаше доказателства за живот, който е щял да бъде умишлено погубен.
Джо бродеше от стая в стая, оглеждайки се за всичко, което би изглеждало необичайно. С въздишка на раздразнение при влизане в гостната той осъзна, че почти всичко в къщата му бе чуждо. Странната смесица от олекотени ратанови столове и тежки викториански мебели бе объркваща и дори предназначението на стаите бе несвойствено за него.
Поне кабинетът в предната част на къщата представляваше позната комбинация от библиотека и работно място и Джо забеляза махагоновото бюро, на което Съмършам е работил, докато жена му се е къпела. Плотът бе чист и Джо предположи, че Съмършам е взел записките със себе си. Проверка на чекмеджетата потвърди същото.
— Капитан Съмършам си е изнесъл вещите от къщата?
— Да, сахиб. Сега е настанен в Клуба в една от стаите за гости до момента, в който Бълстроуд или вие самият не му кажете да се върне. При всички случаи той не би искал да остане на това тъжно място.
В съзнанието на Джо изплува образът на Уилям Съмършам, мрачно усамотен в спалнята на неуютния клуб, преследван от това, което бе видял, и от спомени, с усещането, че известно подозрение все още пада върху него. Полицаят потръпна и продължи огледа.
Стигна до заключението, че животът бе протичал най-вече на верандата. Сега затъмнена от спуснатите ратанови транспаранти и гъмжаща от мухи, верандата трябва да е била приятно място, тук, в по-хладната част на къщата, с отворените врати и течението, минаващо през тях. Джо остави тежката папка на малка масичка и седна на стола до нея, като се приготви да прелисти документите, за да потърси доклада на Бълстроуд. Направи гримаса, когато усети твърд предмет под възглавничката, която покриваше неудобния ратан. Опипа под възглавничката и измъкна кожен несесер за писмени принадлежности с писалка, пъхната в гръбчето. Златистите инициали отпред МЕС подсказаха на Джо какво бе правила Маргарет Елизабет Съмършам, преди да се изкъпе. И тя го беше скрила с онзи механичен жест, характерен за хората, които живеят в оживена къща с куп влизащи и излизащи слуги. Особено когато притежават нещо, което желаят да скрият.
Без да се колебае, Джо взе несесера, отвори го и извади отвътре недовършено писмо. Пеги бе писала на родителите си. Той прочете разказ за нейните седмични занимания. Нормален живот, изпълнен с рутинни преживявания, но остроумието на момичето проблясваше. Беше се постарало да достави забавление на родителите си с шаржирани словесни портрети на хора от гарнизона, а-образното й описание на срещата по поло, която Паникхат изгубил от гостуващ отбор, щеше да предизвика усмивка у Джо, ако не бяха печалните обстоятелства. Долови гордостта и обичта, с които тя разказваше за храбростта на мъжа си на полето. Но Пеги бе запазила същинските новини за края на писмото.
Джо отпусна рамене. Рязко се извърна от Наурунг, замахна грубо с носната си кърпа към очите и си издуха шумно носа. Обръщайки се към сержанта, той подхвърли:
— Наурунг, припомни ми. Този твой чурейл — призрак, така ли каза? Чий призрак?
— Тя е духът — отмъстителният дух — на жена, умряла при раждане, сахиб.
Глава 5
Джо размаха писмото към Наурунг, който чакаше търпеливо, но озадачено.
— Ще го вземем като доказателство за състоянието на духа на Пеги Съмършам. Трябвало е да намерят писмото по-рано.
— Състоянието на духа й, сахиб?
— Да. Това писмо е било написано до майка й и баща й в Англия. Съвсем ясно показва, че тя е била щастлива, обичала е съпруга си и доста неща е очаквала с нетърпение. През есента е щяла да има дете.