Джо извади от задния джоб малко хартиено доказателствено пликче и пъхна парчето плат в него, запечата го и постави датата, часа и своите инициали. Подавайки писалката си на Наурунг, той го помоли да добави подписа си.
— А дали би се забелязал някой, който се измъква от висок прозорец? Някой изцапан с кръв?
— Всеки изцапан с кръв би се забелязал. Макар че когато престъплението се извърши в баня… не е трудно кръвта да се отмие. А до ваната е намерен опръскан с кръв пешкир. Убиецът може да го е използвал като предпазно средство или след това се е избърсал с него. А колкото до това дали е бил забелязан — един сахиб, който се измъква от някаква къща и тръгва по алеята, безспорно би се забелязал, изцапан с кръв или не, но един индиец, който ходи по алеята, не би направил впечатление. Когато отиват в града, слугите често минават по алеята.
— Имало ли е някой наблизо?
— Ще срещнете този проблем в Индия — винаги има някой наблизо. Слуги в двора, непознати хора идват и си отиват.
— Дошъл ли е някой да даде показания?
— Никой не иска да си навлича неприятности, нали разбирате.
— Значи изведнъж тази известна пътека се оказва безлюдна?
— Почти безлюдна. В бележките на Бълстроуд сахиб ще прочетете — яви се един свидетел. Търговец. Представител на „Валиджи Раджа“. Търговците на подправки в Калкута. Бил тръгнал към кухнята на Клуба, където щял да се опита да продаде подправки на готвача, и минал по прекия път от селото. На пазара говореха, че са видели такъв човек да излиза от алеята и той охотно дойде да даде свидетелски показания. Каза, че бил стигнал до Клуба малко след тръбата за вечеря и че трябва да е бил на пътеката десет минути по-рано. Не видял нищо подозрително и не чул необичайни шумове.
— Дявол да го вземе! — изруга Джо раздразнен. — Всичко бих дал да го разпитам.
— Би било трудно. Бълстроуд сахиб не го задържа. Според старши инспектора не изглеждаше, че лъже. Ако имаше нещо да крие, той би излъгал за часа, в който е бил на алеята. Твърди, че по това време се е отбил в кухнята, и готвачът потвърждава, че му е направил поръчка за подправки. Сега може да е навсякъде из Индия. Тези търговци изминават десетки мили на седмица. Понякога с влак — Наурунг сви рамене.
Джо почувства безпомощност. Не му липсваха доказателства. В доста отношения имаше прекалено много доказателства, прекалено много свидетели. Трябваше да седне за половин час и да прегледа записките на Бълстроуд, колкото и непълни да бяха, и да пресее важната информация.
С Наурунг се върнаха в кабинета на Съмършам, като несъзнателно пожелаха да бъдат колкото е възможно по-далеч от стаята на убийството. Джо се обърна към Наурунг:
— Станали са пет убийства в продължение на дванайсет години. Имало ли е други убийства на англичанки през същия период? Това сигурно е регистрирано. Можеш ли да го откриеш?
— Сахиб — отвърна Наурунг, — имам един списък в себе си. Той е може би първото нещо, за което се сетих.
Най-отдолу от папката с документите той извади списък, написан на ръка, и го постави на бюрото пред Джо. Заглавието гласеше: „Смъртта на англичанките. Паникхат, 1910–1922 г.“
Бяха тринадесет. Две от тях бяха умрели от холера през горещия сезон, две бяха загинали заедно при автомобилна катастрофа в Калкута през януари 1918 г., една бе починала при раждане, а друга от пневмония след опит да изкачи хималайски връх. Всички били омъжени за офицери от пехотните полкове, разквартирувани в Паникхат. Втората група бяха съпруги на кавалерийски офицери от Кавалерията на Бейтмън. Две бяха починали от треска, а останалите пет — при ужасни обстоятелства през месец март.
Джо въздъхна. Нанси Дръмънд и дрънкащите мемсахиби се оказаха прави, опасяваше се той. Доли, Джоун, Шийла, Алиша и Пеги. Пет жени, убити насилствено.
Наурунг извади голям тъмносив часовник от малкия джоб на туниката си.
— Сега е един без петнайсет, сахиб. Столовата, където ви очакват за обяд, е на десет минути път пеша. Мисля, че вече трябва да тръгваме.
Тръгнаха заедно. Макар Джо да заяви, че може да намери пътя, Наурунг очевидно смяташе, че би било неуместно, ако го остави да стигне сам.
— Бълстроуд — поде Джо, докато вървяха — ми каза и мисля, че точно си спомням думите му: „Аз самият бях в местния град по време на инцидента…“ Предполагам, че няма връзка, но убийството е станало малко преди да успеят да го намерят. Интересно ми е да узная кое го е завело в местния град точно в този час на деня. Известно ли е? По служебни дела ли е ходил?