Нанси седна на стола срещу Джо и го погледна сериозно и продължително, преди да заговори. Сега тя беше по-близо и той забеляза, че красивото й лице бе бледо и опънато. Не се опита да се усмихне, а направо премина към своя разказ. Гласът й беше тих и ясен, тонът — настоятелен. Очевидно неведнъж беше репетирала изложението си.
— Преди една седмица в гарнизона се случи нещо ужасно. Пеги Съмършам, съпругата на Уилям Съмършам, капитан в сивите конни части, бе намерена мъртва в банята с прерязани вени. Разбира се, всички смятат, че е самоубийство, но наистина няма абсолютно никаква причина за това. Женени са отскоро. Имат голяма разлика във възрастта — характерно е за Индия, хората не бързат да се задомяват, докато не направят кариера, и всъщност един офицер не встъпва в брак преди трийсетата си година. Човек невинаги може да прецени, естествено, но те изглеждаха не просто щастливи, а много щастливи заедно. Често казваха за тях: „Идеалното семейство“.
Знам, че в Индия стават странни неща, но сами по себе си фактите, поне според мен, бяха подозрителни и Бълстроуд, началникът на полицията, като че ли не успя да задоволи никого с обяснението си. В един момент всички си мислехме, че той ще му намери леснината и ще арестува горкия Били Съмършам…
— Хайде, Нанси — подкани я губернаторът, — кажи го направо.
— Извинявай, чичо! И вижте това… — тя взе един плик от бюрото на чичо си, извади две снимки и ги подаде на Джо.
Той стисна устни с погнуса.
— Кой ги е правил?
— Ами, всъщност аз…
— Племенницата ми е служила три години като медицинска сестра на Западния фронт — каза губернаторът в оправдание, но доволен от уточнението, и се облегна.
— Господин Сандиландс, вана, пълна с кървава вода, уви, не е нищо на фона на това, което съм преживяла. От непосредствен опит съм наясно с раните. Дори с прерязаните вени… — тя спря, смутена за миг от спомените си. — За вас, предполагам, е доста шокиращо, че съм била в състояние да присъствам на тази ужасяваща сцена и да снимам.
В желанието си да не прекъсва потока на разказа й Джо само кимна. Наистина смяташе, че е шокиращо, но съзнаваше, че шаблонното опровержение не би заблудило тази решителна жена. Професионалното му любопитство жадуваше за подробности относно това как Нанси бе успяла да направи толкова ясни снимки при трудните обстоятелства, но той замълча и я погледна, както се надяваше, с уместна смесица от състрадание и насърчение.
— Да, така е, бях изключително потресена. Тя ми беше приятелка, господин Сандиландс, и не ми беше лесно. Но тогава е горещият сезон. Не можах да направя кой знае колко, за да остане непокътнато мястото на убийството. Бълстроуд издаваше заповеди тялото да се изнесе и веднага да се погребе и възложи на кхидаматгара4 да се погрижи за почистването на банята. Влязох вътре и настоях Андрю — това е съпругът ми, управителят — да му даде сигнал да спре. Разбира се, тялото трябваше да се погребе след бърза аутопсия, извършена от гарнизонния лекар, но успяхме да накараме слугите да не докосват почти нищо в банята. Не искам да се намесвам, разбира се… — Губернаторът се усмихна иронично — … но не би било излишно да се поговори с лекаря. Той се казва Халоран. Не го познавам твърде добре. Ирландец. Доста военни лекари са ирландци. Изглежда много симпатичен.
— Запазили сте недокоснато местопрестъплението — ако се касае за престъпление, — мисис Дръмънд, при това с вещината очевидно на опитен офицер от Скотланд Ярд. Но учудвам се защо ви е дошло на ума да предприемате тези стъпки…?
— Когато бях тук за последен път преди няколко седмици, чичо ми беше говорил за вас и за вашата работа в Калкута. Отбих се на една от лекциите ви и останах много впечатлена от думите ви. Опитах се да си изпрося среща още там, но вие бяхте обсаден от фаланга старателни млади офицери от бенгалските полицейски сили и трябваше да се оттегля. Но после, когато се случи това, веднага се обадих на чичо, той проведе няколко телефонни разговора, пусна своя чар в употреба и ето ни тук — тя се усмихна за първи път, откакто се бяха запознали, и лицето й се оживи дяволито. — И предполагам, че изобщо не сте очарован!
Джо се усмихна в отговор. Стори му се, че малко неща би могъл да скрие от съпругата на управителя.
— Трудно е да се разгадае, но ако погледнете втората снимка… — изрече тя.
Той се съсредоточи върху китките на мъртвото момиче, заснети в едър план, и тутакси схвана накъде бие Нанси, но я остави да продължи.