Выбрать главу

— Виждате, нали? Не би могла да го направи сама, съгласен ли сте? — Джо кимна и тя продължи: — Но това не е всичко, нито може би дори най-лошото, инспекторе. След смъртта на Пеги клюките плъзнаха. От три години съм в гарнизона и не бях чула всички измислици… така или иначе, според мен хората решиха, че е свършило… като кошмар. Отшумява, а ти се успокояваш с мисълта, че никога няма да се повтори. И тогава се повтаря. И е по-страшен от предишния. Всички, които са там отпреди войната, с охота ми разказваха тези истории. — Тя се наведе напред в стола си, за да подчертае същината на въпроса. — Господин Сандиландс, всяка година преди войната, като се започне от 1910 г., бива убивана съпруга на офицер от сивите конни части. През март.

Първата загинала е била съпругата на майор Прентис — Дороти. При пожар. Трагично, разбира се, но никой не обърнал голямо внимание, тъй като било съвсем ясно, че е дело на дакойти — бандити. Преди войната в горите и в някои села също гъмжало от бандити. Още ги има, но не е така страшно както преди благодарение на Прентис и останалите. Следващия март през 1911 г. Джоун Кармайкъл, съпругата на полковник Кармайкъл, била смъртоносно ухапана от змия. И в това няма нищо необичайно в Индия, ще кажете — но в този случай странност имало… Следващия март Шийла Форбс паднала в пропаст, докато яздила, а през 1913 г. Алиша Симс-Уорбъртън се удавила.

— И тогава дошла войната.

— Да. Хората се преместили. Смъртната серия била прекратена, а — един Господ знае! — през следващите няколко години имало достатъчно убити, за които хората да се тревожат… и те забравили. Но тази пета смърт възстанови спомените. Започна да се говори, че да се омъжиш за офицер от сивите конни части е високорискована стъпка! Клюките и хипотезите доставят голямо удоволствие на офицершите и те общуват в много затворен кръг. Могат и наистина се докарват една друга до силна паника за най-дребното нещо — представяте си как им се отразява на нервите! Една от жените казва, напълно сериозно, мисля, че ще се връща в Англия. А някои от по-младите хвърлят чоп коя от тях ще е следващата жертва! Просто проява на ненужна храброст, но тя е знак, струва ми се, че напрежението става непоносимо. Инспекторе, трябва да дойдете в Паникхат и да разнищите този случай. Ще разследваме цялата история, ще решим, че тези хипотези, направени наслуки, са неоснователни, и ще успокоим дамите, или… — тя спря за момент и изражението й стана строго, — … или ще намерим това… това… копеле — извинявай, чичо, — което е убило приятелката ми, и ще бъдем напълно сигурни, че няма да може да го извърши никога отново.

Глава 3

Британска Индия си ляга рано. В десет часа бързото и равномерно чаткане на копита беше утихнало. Мелодични и натрапчиви, звуците на „Последната тръба“, изсвирени от тръбачите на шропшърската лека пехота, делящи гарнизона с бенгалските сиви, бяха отшумели и Джо Сандиландс, доволен от възцарилата се тишина, се залови да запише подробно бележките от деня.

Един твърде дълъг ден! Ден, започнал в десет часа сутринта в канцеларията на губернатора и преминал в пътуване с железницата до Паникхат в компанията на Нанси Дръмънд.

Част от съзнанието му бе заета от потока информация, хипотези, клюки и слухове, с който тя го засипа, а друга част — от нея. Спомни си как Нанси се облегна, краката й на срещуположната седалка, как си вееше с ветрилото, развивайки разказа си, като спираше от време на време, за да издаде заповед на носача си на завидно свободен хинди, как организираше деня, как се грижеше леденият блок, който лежеше, топейки се, в тенекиената кутия между тях на пода в купето първа класа, да бъде сменян навреме, докато влакът влизаше от една гара в друга. Спомни си как слушаше виещия в стакато вентилатор, как се взираше през прозореца в разгръщащия се тучен, сиво-зелен пейзаж.

И се сети за изненадата, с която погледът му бе привлечен от пистолет, докато тя ровеше в ръчния си багаж. Нанси улови заинтригувания му поглед.

— Андрю ме кара да го нося. Това е просто „Смит и Уесън“ 22-ри калибър и би ми отнело часове, докато го намеря, докато освободя предпазителя и после „зареди, насочи, огън!“, но Андрю е доволен. Имайте предвид, че съм доста добър стрелец.

Джо й повярва.

— Приятно е да се скриеш от любопитните очи за около час — каза тя, откривайки табакерата си. — Дори през 1922 г. няма да забележите жената на управителя да пуши на публично място! Малко ме изненадахте, инспекторе — добави.

— Изненадах ви? С какво?