— Когато чичо Джордж ми предложи да отида на вашата лекция, очаквах да видя типичен лондонски полицай. В най-добрия случай, инспектор Лестрейд.
— Е, и вие малко ме изненадахте! Аз очаквах една металносива планина от добросъвестност, жена, която сама върши подвизи и се опълчва срещу империята, ако щете. Вместо това…
Тя се засмя.
— Вместо това — какво?
„Как да отговоря сега? — помисли си той. — Ако кажа това, което е на ума ми — млада, красива, будна, енергична, талантлива — какво би си помислила за мен?“
Той пое дълбоко въздух. Ох, по дяволите!
— Вместо това вие сте млада, красива, будна, енергична и талантлива — отвърна Джо.
— Мили боже! — възкликна тя. — Тъкмо щях да отбележа същото за вас! Но кажете ми такъв ли сте?
— Да, такъв съм. Не виждам как иначе човек би могъл да се справи. Става дума за пет убийства. „Веднъж е случайност, два пъти е съвпадение, три пъти е вражеско дело“, както казват в Америка. Чудя се какво ли означава пет пъти. Хайде — започнете от самото начало и ме преведете през събитията още веднъж.
— Добре, ще започна от самото начало… Не, сега като се замисля, ще започна от края, защото той ми е най-ясен. Онзи ужас от миналата седмица. Разгледахме снимките. По съвет на Бълстроуд следователят реши, че е самоубийство, но аз видях раните, сега и вие сте ги видели, както и чичо Джордж, и мисля, че можем да започнем от тук — всички сме на мнение, че не е възможно сама да се е наранила. Просто не мога да си представя как си седим и си говорим толкова спокойно за това. За вас обаче е съвсем нормално, нали?
— Е, наистина придобиваш известна безпристрастност, но, аз никога не съм разследвал смъртта на хора, които съм познавал. Със сигурност не и смъртта на човек, когото съм обичал. Ако някога го направя, безпристрастността вероятно би отстъпила на заден план.
— Но аз много добре познавах Пеги Съмършам. Не бяхме близки от дълго време, но може да се каже, струва ми се, че беше най-добрата ми приятелка — тя спря и за момент се замисли, а сетне рече: — В този странен индийски свят доста бързо се завързват приятелства. С Пеги имахме еднакъв произход, знаехме едни и същи вицове, и двете бяхме тормозени с английско образование — когато с някого много си приличате, силно се привързвате един към друг. А освен това Пеги беше умно и забавно момиче — тя го погледна мрачно за миг. — Разстроих се. Три години работих като медицинска сестра във Франция при условия, в които един труп не беше новина, получена и отпечатана в последната минута. Но разбирам какво имате предвид — когато става дума за близък човек…
Като научихме, че нещата вероятно не са такива, каквито изглеждат, съвсем случайно открих какво се бе случило преди войната. Мисля, че Рони Бенет го каза: „Горките бенгалски сиви офицери! Нямат късмет със съпругите си!“ Попитах го какво има предвид, а той подметна: „А нямаше ли някакъв скандал преди войната? Нямаше ли две-три внезапни кончини?“
Тогава се захванах да разпитвам и разбрах, че Алиша, съпругата на капитан Симс-Уорбъртън, се удавила, прекосявайки реката с лодка. Всички използвали лодка в онези дни, използват я и днес. След инцидента обаче странното изобретение от волска кожа било заменено с не толкова ужасяващи и много по-солидни лодки.
— Волска кожа?
— М-м. Простичко приспособление и очевидно ефективно, тъй като не съм чувала за друг инцидент с него, но, както споменах, напълно ужасяващо! Четири волски кожи се надуват (краката не се махат и стърчат във въздуха, представяте ли си!), а малка платформа свързва средните две кожи. Там сяда пътникът. И имате двама местни лодкари, изпънати като мачти от двете страни, които тласкат напред лодката с краката си. Този път обаче бил само един.
— И тя се преобърнала?
— Да. Два от кожените мехове се спукали едновременно и лодката се прекатурила, стоварвайки Алиша в реката.
— Някакви странни обстоятелства? — попита Джо. — Имало ли е други пътници? Зрители? Някой наблюдавал ли е сала?
— Много зрители. Видели с очите си случилото се от двете страни на реката. Други пътници нямало — саловете превозвали най-много по двама пътници и този ден Алиша прекосявала реката сама. Но лодкарят подробно разказал какво е станало.
— Лодкарят?
— Да. Той бил разпитан след това, разбира се. В гарнизона имам копия от бележките на следователя. Можете да ги прегледате. Лодкарят бил смел човек. Следователят го похвалил за куража. Той можел просто да изплува до брега, но видял Алиша да се бори във водата — потъвайки под тежестта на дългите си поли, предполагам, а и съществува известно съмнение дали въобще е могла да плува, — гмурнал се и се опитал да я спаси. Почти успял. Забелязали, че се борят заедно, но когато един или двама от свидетелите скочили и доплували, било твърде късно.