Стражът започна да си подсвирква весело, а ние безмълвно се подредихме в колона и продължихме след него.
По залите хората се веселяха и пируваха, поздравявайки се един друг, сякаш се намираха на сватбен бараат. На водача ни бяха необходими двайсет минути, докато открие рани. Никой не знаеше къде се намира. Няколко души ни насочиха към Дурбар хол на първия етаж. Когато не я открихме там, казаха ми да се кача на втория етаж и да погледна в женските стаи. Проверих всяка от тях, а след това се качих на терасата на покрива. А после някой подвикна, че рани била на балкона на четвъртия етаж.
— Но четвъртият етаж е раджанивесана! — промърмори неуверено стражът, защото там очевидно бяха апартаментите на раджата.
Познавайки нашата рани обаче, аз възкликнах:
— Точно там е! — сигурно се беше настанила в някой от апартаментите с Мандар, Каши и Ананд.
Изкачихме с мъка всичките четири етажа по стълбите и преди да я видим, успяхме да я чуем — крещеше нещо за чиста загуба и нещо друго, което не успях да разбера от всичката музика и пеене, носещи се из двореца.
Стражът спря пред вратата, водеща към апартаментите на раджата, и попита:
— Това ли е всичко, за което съм ви нужен? — очевидно нямаше търпение да се върне към пиенето.
— Това е — изрече през стиснати челюсти Арджун.
В мига, в който ни видя, рани изпадна в екстаз. Аз прегърнах Мандар и Каши. Даже Ананд искаше топла прегръдка. А после видях набаба на Банда, седнал с кръстосани крака на пода. Той притисна ръце за намасте, а после, по покана на рани, ние се присъединихме към него. В мига, в който седнахме, тя поиска да знае всичко — какво се е случило в Барва Сагар, дали сме чули за Джанси, дали сме успели да стигнем до Гвалиор, без да бъдем забелязани. Много се натъжи, когато научи съдбата на семейството ми. За собствения си баща обаче не каза нищо и аз предпочетох да не я питам.
В топлата нощ в небето избухнаха фойерверки.
— Предупредих ги, че генерал Роуз наближава — каза рани. — Но рао Сахеб иска празненствата да продължат две седмици.
— Тези мъже пренебрегнаха съвета на рани в Калпи — обади се набабът на Банда. — Ако досега не са се научили да я слушат, съмнявам се някога да го направят.
На вратата се почука. Отвори Каши. Появи се добре облечен мъж — Сахеб. От обсипания му с бижута тюрбан се вееше наперено едно голямо перо, благодарение на което той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще му поникнат криле. На врата му висяха дебели нанизи перли.
— Погледни се на какво приличаш, Сахеб! — извика възмутено рани. — Облечен си за бараат, когато ние сме във война! Погледни и двора си как се държи в тези времена!
— Аз поне имам двор! — тросна ѝ се ядосано той, напусна с широки крачки стаята и тресна вратата зад гърба си.
— Като дете е — отбеляза замислено набабът.
Празненствата продължиха още девет дена.
А после, на дванайсети юни, точно преди полунощ на вратата на рани се почука настойчиво. Беше дошъл вестоносец. Генерал Роуз бил стигнал Амин, намиращ се на един ден път на юг. Рани връчи на Каши чанта от синьо кадифе, подобна на онази, което беше дала на Арджун, и изрече:
— Утре сутринта искам да отведеш Ананд далече оттук!
Каши изглеждаше съсипана, докато рани ѝ обясняваше къде да отидат и какво да направят, ако бъдат открити. След това кралицата се обърна към мен и за моя огромна изненада взе ръцете ми в своите. Въпреки горещината на лятото нейните ръце бяха студени.
— Няма да ви изоставя! — побързах да я предупредя в случай, че беше намислила да ми отправя подобна молба.
— Да, знам. Ти си твърде упорита и глупава. Като мъжа, който иска да се ожени за теб. Но искам да ти кажа следното, Сита — ако на бойното поле с мене се случи нещо, искам моментално да напуснеш Гвалиор!
— Моля ви, не говорете така! — прошепнах.
— Всички ще умрем някой ден. Но някои от нас имат големия късмет да загинат, борейки се за справедливост!
— А аз не виждам по-справедлива кауза от тази — добави тихо Мандар. — Започнали са да превземат Индия кралство след кралство!
По долните етажи вестта за приближаването на британците вече беше плъзнала и с изключение на няколко малки групички особено пияни мъже песните бяха престанали.
— Сита, обещай ми, че ще избягаш веднага! С Арджун, ако е жив, или съвсем сама, ако не е! — повтори рани. — Не мога да се подготвя за тази битка, докато не ми обещаеш!
Обещах ѝ. А после двете с Мандар се спогледаха — като че ли бяха постигнали някакво тайно съглашение помежду си, което ме накара да си спомня за Джалкари. Когато образът ѝ изникна в съзнанието ми, чак сърцето ме заболя. „Надявам се, че вече си стигнала Сварга“ — прошепнах беззвучно.