— Когато дойде време за разговора — продължи съседът ни, — деванът ще се опита да те заблуди. Ще те пита за разни въображаеми ситуации, включващи нашата рани, но във всеки един от тези случаи има само един верен отговор — самата рани! Ако те пита кой е върховният господар в двореца, за теб е само и единствено рани Лакшми! Ако иска да знае на кого дължиш верността си, отново е на рани Лакшми. Дурга дал е нейна лична охрана, не служи на махараджата. Отрядът е създаден, за да защитава и забавлява кралицата и никого другиго!
Тогава татко хвана писалката и написа в книжката си:
— Преди три месеца изпратихме на девана списък с твоите умения. Може да реши да провери всяко едно от тях!
— Кои мои умения включихте? — написах аз.
— Само онова, в което си безпогрешна — стрелба с лък, въртене на меч, стрелба с пушка, езда, латхи, малкхамба.
Ако не знаете, латхи е един вид упражнение, което се изпълнява с пръчка. Малкхамба пък е вид гимнастика.
— Както и всичките ти интелектуални умения — продължи татко. — Включихме таланта ти в шаха, както и способността ти да говориш хинди, маратхи и най-важното — английски!
Нямаше нужда да питам защо определят английския като най-важен. Това можеше да се окаже единственото умение, което моментално да ме направи уникална сред стотиците други момичета, надяващи се да получат този пост, тъй като всеки имаше право да извика девана в своя дом, за да проведе изпита. През 1803 година раджата на Джанси подписал договор за приятелство с Британската източноиндийска компания. Тринайсет години по-късно бил подписан нов договор, чрез който британците се съгласили да позволят на тогавашния ни владетел да продължи да ни управлява както сметне за добре, без английска намеса. Но само след няколко години договорът се превърнал от съгласие за взаимна защита в документ, заради който махараджата на Джанси е трябвало да иска одобрението на британците, за да седне на трона. Така в палатката вече се намираше не само носът на камилата — цялата камила се беше намърдала вътре. Към момента, когато на трона на Джанси се изкачил нашият махараджа Гангадхар рао, това станало само защото британците са избрали точно него. И сега в двора на Джанси се говореше колкото на хинди, толкова и на английски.
Но Шиваджи ме предупреди:
— Главният министър със сигурност ще говори добър английски! Затова, ако има дума, в чието значение не си много сигурна, по-добре не я използвай, само и само за да го впечатлиш! — после грабна червената книжка на баща ми и допълни: — Ако утре издържи изпита, ще ѝ трябват нови дрехи. Най-малко две ангарки за път и още една за двора. Плюс обувки.
Но ние не разполагахме с пари за нови дрехи, а какво остава — за нови обувки.
— Не може ли да си нося дрехите, които имам? — попитах аз.
Шиваджи беше непреклонен.
— Не и в Джанси! — отсече.
— Ако издържи изпита — написа баща ми, — до следобеда ще взема всичко необходимо.
Ала аз не бях в състояние да мисля толкова напред в бъдещето. Мислите ми бяха насочени само към девана, който вече пътуваше на изток, за да ме види.
На следващата сутрин, още докато се къпех, Ану започна да ме следва като сянка. После коленичи с мен в нашата пуджа стая и започна да се моли наравно с мен да успея да впечатля девана. След това седна до мен, докато Авани изписваше очите ми с черна очна линия и червеше устните ми. Но накрая, докато Авани сплиташе косата ми, а аз протегнах ръка към ръката на сестра ми, тя се дръпна. Разбирах отлично защо е толкова разстроена.
— Спомняш ли си, когато четяхме заедно „Бхагават Гита“? — попитах.
Тя не отговори.
— Помниш ли как повелителят Кришна убедил Арджуна да започне война срещу собствените си братя, въпреки че той нямал никакво желание за това? Защо, според теб, той е участвал в тази битка?
Ану продължи да мълчи, а през това време Авани сложи зелени гривни на ръцете ми. Знаех, че сестра ми няма да отговори, затова отговорих вместо нея:
— Защото това било правилното нещо, което трябвало да се направи! Смъртта на братята му щяла да спаси живота на хиляди невинни същества в бъдещето. Понякога, Ану, макар и с огромна тъга, се налага да постъпим по определен начин, защото това е правилното нещо, което трябва да се направи с оглед на бъдещето!
Сестра ми се загледа в Авани, докато вадеше златните обеци и тънката златна огърлица на мама от заключената ракла. А когато прислужницата ни се канеше да ми ги сложи, сестра ми внезапно изрече:
— Може ли аз да го направя?
Авани отстъпи встрани. Усетих мъничките ръце на Ануджа на тила си и едва успях да се сдържа да не се разплача. Наложи ми се да си напомня, че правя това не само за себе си, но и за нея. В продължение на няколко седмици я бях наблюдавала как се грижи за малкия персийски славей и как го връща към живот, а после как се разплаква от радост, когато го вижда как полита отново в небето. Понякога птиците биват ранени и умират. Но после се прераждат в здрави тела. Това е самсара. Ала сестра ми беше твърде чувствителна и крехка, за да осъзнае подобни неща. Загуба, болка, раздяла… Това са все неща, от които тя трябваше да бъде пазена.