— Утре след тренировките ще ти дам една от моите копринени ангарки — обади се Джалкари.
— Много щедро от твоя страна! — изрекох, приседнах на леглото и добавих: — Благодаря ти!
Джалкари сви рамене и аз за пореден път се слисах от изумителната ѝ прилика с рани.
— И на мен ми дадоха, когато за първи път се появих тук — рече.
— Кой, някоя от жените тук ли?
— Не. Нея вече я няма — отговори Джалкари, а после се приведе към мен и много тихо добави: — Тя имаше връзка с един от войниците, а рани не търпи безнравственото поведение!
Погледнах през рамото ѝ, за да проверя дали някой не ни подслушва, и видях, че едно от леглата всъщност беше празно.
— Една от нас липсва! — възкликнах.
— Кахини — отговори спокойно Джалкари, разгъна скръстените си крака и започна да се преоблича. — Не я ли забеляза, че си тръгна още след вечеря? Тя ходи в театъра на раджата — поясни, легна на леглото си, обърна се към мен и завърши: — Прави го всяка нощ.
— И какво мисли рани по този въпрос?
— Да не би да ме питаш дали той не я е взел за наложница?
Бузите ми поруменяха от прямотата на Джалкари. Но като се замислих, осъзнах, че точно това всъщност я питах.
— Да — кимнах.
Джалкари погледна към Моти, която беше станала от леглото си, за да изгаси маслените лампи. Изчака я да стигне до другия край на стаята, след което ми прошепна:
— Рани разчита много на Кахини за поддържане настроението на раджата. И е много близка с Кахини, защото Кахини ѝ помага да забавлява раджата. А в Джанси забавлението е всичко! Скоро ще видиш.
Зачудих се какво ли има предвид съседката ми по легло под забавление. След това облякох една от куртите, които си бях донесла от дома, и легнах върху дюшека. Оказваше се, че беше пълен с пух и с чиста съвест мога да кажа, че никога до този момент не бях докосвала нещо толкова меко. Загледах се в последната останала светеща лампа как очертава странни, движещи се фигури по тавана и си казах, че животът всъщност много прилича на тази светлина — в един момент осветява едно нещо, но само за да го хвърли след секунда в мрак и да освети нещо друго. Преди няколко дена моята най-голяма грижа беше да си взема изпита и да осигуря зестра за Ануджа. А сега вече бях в ново легло, заслушана в нови гласове и изпълваща се с нови грижи и тревоги. Ами ако не успея да впечатля рани с моите умения? Ами ако раджата не ме хареса? Ами ако новите ангарки са толкова скъпи, че не успея да спестя нищо за зестрата на Ануджа? Не разполагах с почти никакво време — сестра ми растеше бързо, а никой мъж не желаеше да си взема стара булка.
Предвид дългия ми ден се очакваше да бъде изтощена до смърт, ала ето че мисълта ми се въртеше като пумпал, отново и отново, все в един и същи кръг. Затова накрая извадих дневника си и започнах да записвам впечатленията си от деня. Едва когато приключих, затворих очи. Чувах ритмичното дишане на останалите жени, но дори когато се опитвах да се концентрирам върху този звук, не бях в състояние да заспя. В някакъв момент от нощта вратата на дургавас се отвори с изскърцване и на прага се появи елегантната сянка на Кахини. Заслушах се в тихото подрънкване на сребърните гривни на глезените ѝ, докато се отправяше през мрака към леглото точно срещу моето в другия край на стаята. Очевидно рани имаше огромно доверие на Кахини, след като ѝ позволяваше да се прибира в спалнята си толкова късно и след като знаеше, че Кахини всяка нощ забавлява раджата.
Накрая тя пъхна обувките си под леглото и изгаси и последната светеща лампа. В стаята настъпи пълен мрак и гробна тишина. Единствено аз останах будна.
Седма глава
На следващия ден, докато се обличах, видях как другите жени вадят изпод леглата си тежки кафяви торби. На леглото до мен Джалкари прегледа своята. Всички жени притежаваха еднакви оръжия — кожени колчани, пълни със стрели, полирани лъкове от тис, инкрустирани със скъпоценни камъни мечове, револвери със сребърни дръжки и скъпи двуостри кинжали, които ние наричаме катари.