Утринната мъгла постепенно започна да се вдига и разкри и най-далечните части на майдана. Откъм града под нас зазвъняха камбаните на храмовете, а после войниците на раджата започнаха да се изливат от казармите си подобно на пчели от наводнен кошер, облечени в безупречни униформи в червено и златно, които, както разбрах от Кахини, им били дадени от британците, надзираващи армията на раджата. Някои от тях спряха, за да погледат тренировката на жените. Помислих си, че рани ще ги изгони, но тя им позволи да останат. Някои от мъжете останаха петнайсет, двайсет минути, пушещи цигарите си. А после Сундари заповяда да бъдат поставени още мишени за стрели и аз усетих познатия сърбеж в дланите си.
— Сита, заповядай вече при нас! — извика капитанът.
Рани и съветниците ѝ се обърнаха едновременно към мен, но аз знаех какво се очаква да сторя. Моментално скочих на крака, притиснах ръце за намасте и изрекох:
— Поканата ви е огромна чест за мен! И все пак смятам, че не съм достойна да бъда в близост до жени с толкова изкусни умения!
Сундари погледна към рани. Но аз не посмях да се обърна, за да видя одобрителния ѝ поглед.
— Сита, моля те да покажеш на рани уменията си! — изрече Сундари. — Всъщност моля те да ги демонстрираш пред всички. Ако ме последваш, веднага ще ти дам своя лък.
Обаче аз бях твърдо решена да следвам инструкциите на Кахини. Тъй като останалите жени се бяха отместили в края на майдана, за да съм сигурна, че ме чуват, изрекох високо:
— Беше твърде безочливо от моя страна да допусна, че мога да бъда част от подобна елитна група. Но с ваше позволение ще се посветя на гледане и учене, а когато капитанът прецени, че съм готова, за мен ще бъде чест да заема мястото си на полето!
Настъпи миг мълчание. А после рани изрече:
— Капитанът прецени, че си готова сега!
— За мен е голяма чест, ваше височество, но не съм готова.
Бях направила точно както ме беше инструктирала Кахини, но веднага видях как подобно на рязко променящ посоката си вятър настроението на майдана изведнъж се промени. Рани се изправи бързо и извика:
— Доведете ми веднага девана, който е избрал това момиче!
Изражението на Сундари говореше за дълбоко разочарование, а Джалкари, която стоеше зад нея, само поклати глава. И едва тогава аз осъзнах какво всъщност беше сторила Кахини.
Наложих си да не плача. Но трябва да ви кажа, че онези минути, в които чаках появата на девана, бяха най-дългите в моя живот. Потърсих с поглед Кахини, но когато я открих, този път зърнах по лицето ѝ неподправена злоба. И въпреки това, когато очите ни се срещнаха, тя се престори на света вода ненапита.
Деванът пристигна. Изглеждаше като човек, когото току-що бяха измъкнали от леглото му. Когато осъзна, че причината за тази сутрешна суматоха съм аз, между веждите му се образува дълбока бръчка. Поклони се пред рани и я поздрави с уважителния жест намасте. След това тя го дръпна настрани и двамата разговаряха тихо в продължение на няколко минути. През цялото това време аз се стараех да не вдигам очи от земята, но от време на време поглеждах крадешком към Сундари, която ме наблюдаваше с много странно изражение.
А после, сякаш след цяла вечност, рани и деванът се приближиха към нас.
— Деванът се кълне, че това момиче е всичко, което той е обещал — съобщи рани на Сундари. Но от тона ѝ ставаше ясно, че вече не му вярва. — Освен това твърди, че тя е най-добрият стрелец с лък, когото някога е виждал. По-добра дори от Кахини!
С тези думи рани погледна право в мен и отсече:
— На позиция! Без никакви извинения!
— Разбира се! Веднага, ваше височество!
Сундари ми връчи лъка и колчана си. Докато вървяхме заедно към центъра на майдана, тя изрече толкова тихо, че да я чуя само аз:
— Рани казва, че имаш само три изстрела. А аз казвам, че имаш един! Защото оттук нататък нищо не би могло да промени това първо впечатление, което направи!
Заведе ме до червената линия в тревата, където допреди малко бяха стояли другите жени. После отстъпи и аз останах съвсем сама на полето. Войниците започнаха да се събират, за да гледат и ето как аз се превърнах в сутрешното им забавление.
Лъкът от тис беше изключително мощен. Също като останалите, тетивата бяха от конски косми. За опъването му беше необходима здрава и стабилна ръка, затова аз го пробвах няколко пъти, преди да се пресегна назад към колчана за първата си стрела. И тогава се случи нещо изумително. Вместо да мисля за мишената или за растящия брой зяпачи наоколо, или дори за рани, аз чух в главата си една строфа от „Ричард II“ така, както някога ми я четеше баща ми: „Тез, които от твойта милост живи са, се целят с лък от двойно смъртоносен тис в престола ти“3. Да, аз се целех в мишени от дете. Значи нямаше от какво да ме е страх.