Според човека от мотела Марс изглеждал разстроен и объркан. Дрехите му били изцапани. И още нещо: когато полицаите почукали на вратата, заварили Марс, облечен в други дрехи, не в тези, които описал служителят. Следователите стигнали до извода, че Марс е изхвърлил някъде окървавените дрехи и се е преоблякъл в мотела.
Следващият проблем било оръжието на престъплението. Пушката, с която били убити Рой и Лусинда Марс, принадлежала на Мелвин. Той често излизал на лов с нея и се връщал най-вече с диви пуйки и друг пернат дивеч. Естествено, отпечатъците му били навсякъде по пушката.
Освен това бензинът, използван от престъпника, за да запали телата на жертвите, бил взет от гаража на къщата. Цяло чудо било, че домът не изгорял до основи. Пожарът не се разпрострял извън спалнята, в която намерили труповете.
И накрая, в колата на Марс били открити следи от кръв, която съвпадала с тази на Лусинда Марс. А това бе сериозна улика.
Декър стана, за да си налее още една чаша кафе. Навън се развиделяваше. Той не обърна никакво внимание на първите лъчи на слънцето. Върна се на мястото си пред лаптопа и продължи да чете.
Какъв обаче бе мотивът на Марс да убие родителите си?
След като го арестували и го обвинили в двойно убийство, полицаите обявили публично своята версия за случилото се. Всичко се свеждало до пари, тъй като наближавал драфтът за НФЛ, когато се очаквало Марс да подпише договор за огромна сума. Родителите му искали по-голям дял от нея, отколкото той бил готов да им даде. Избухнали скандали. Марс се почувствал притиснат в ъгъла. Не искал проблемите с родителите му да се отразят негативно на имиджа, който така старателно градил с надеждата да сключи не само професионален договор, но и допълнителни споразумения със спонсори и рекламодатели. Бил планирал целия си живот. А родителите му пречели да реализира плановете си. Така поне твърдяло обвинението.
Марс стигнал до извода, че може да реши проблема, като убие родителите си. Отишъл на гости на приятелката си с цел да си създаде алиби, после се върнал у дома, убил майка си и баща си и се настанил в мотела. И както често се случва, алибито му било разбито на пух и прах от дребни, незначителни на пръв поглед детайли. Колкото и внимателно да планираш дадено престъпление, не можеш да си изковеш желязно алиби, ако се намираш на едно място, за да убиеш някого, а твърдиш, че си бил на друго. Все ще се появи някоя пукнатина, колкото и незабележима да изглежда първоначално. Достатъчно е полицията да насочи вниманието си към нея и тя ще започне да се разширява, да се разширява и накрая ще разобличи лъжата ти.
Очевидно това се бе случило и с Мелвин Марс, в резултат на което обвинението успяло да докаже и мотив, и възможност за извършване на престъплението. В допълнение към това то било извършено с личното оръжие на Марс, тоест налице било и оръжието на убийството. Прокурорът разполагал с трите ключови елемента, необходими за доказване на вината, и се постарал да изтъкне убедително, без да оставя и най-малката възможност за съмнение, че именно Мелвин Марс е извършил престъплението.
Пред съдебните заседатели преминала цяла върволица от свидетели, които дали показания. Парченцата от мозайката започнали да се подреждат и да рисуват цялостната картина.
Прокурорът, който бил възпитаник на щатския университет в Тенеси и следователно не бил почитател на колежанския футбол в Тексас, изнесъл сразяваща пледоария.
Защитата се опитала да открие слаби места в тезата на обвинението, но не постигнала кой знае какъв успех. И когато Марс отказал да свидетелства, обвинението на практика спечелило делото.
Съдебните заседатели не се колебали и само за няколко минути стигнали до единодушно решение. Всъщност присъдата им отнела по-малко време, отколкото ходенето до тоалетната след заседанието.
Те решили, че Марс е получил честен и справедлив процес. И че доказателствата за вината му са повече от достатъчно.
Били категорични, че Рой и Лусинда Марс са убити от единственото си дете. Обявили присъдата. Смърт. С кариерата на Марс в НФЛ било свършено още преди да е започнала. С живота му — също.
Край на историята.
Мелвин Марс тъкмо щял да бъде екзекутиран, когато друг човек признал, че е извършил престъплението.
Чарлс Монтгомъри.
Декър впери поглед в снимката на екрана.
От там го гледаше бял мъж, прехвърлил седемдесет. Здрав, жилав, с гадна физиономия. Армейски ветеран с обширно криминално досие. Бе започнал с дребни престъпления, след което бе преминал към по-тежки и накрая бе завършил с много тежки. Лежеше в затвор в Алабама в очакване на собствената си екзекуция за няколко други убийства, извършени преди години.