— Възможно ли е да постъпиш така с човек, когото обичаш? — усъмни се Милиган.
— Мисля, че можеш да постъпиш така само с човек, когото обичаш — каза Декър. — Това би било най-трудното нещо, което някога си правил, но го правиш тъкмо защото обичаш. Мисля, че в онази нощ частица от Рой е умряла заедно с Лусинда. Единственото хубаво нещо в живота му го е напуснало.
— А Мелвин? — попита Джеймисън.
— Рой не го е обичал истински. Съжалявал е обаче за това, което се е канил да направи. Не забравяйте, че дори е казал на Мелвин, че съжалява. Направил го е заради майката, не заради сина. Усещам, че има и още нещо, но за момента не знам какво. Затова предлагам да се ограничим до въпроса: къде е Рой Марс?
— Чакай малко — спря го Джеймисън. — Може картелът изобщо да не е бил замесен в това. Както каза Тод, минали са четирийсет години. Участниците в тази история може да са покойници. Рой е платил на Монтгомъри, измъкнал е Мелвин и е убил Реджина. Може да действа сам.
Декър поклати глава.
— Кой тогава отвлече Девънпорт?
— Рой — предположи Джеймисън.
— Защо?
Тя понечи да каже нещо, но се спря.
— Нямам представа.
— Има още хора, замесени в тази история — каза Декър. — И излизането на Мелвин от затвора е събудило интереса им.
— Наистина ли смяташ, че Рой Марс е още жив? — попита Милиган.
— Напълно възможно е. А освобождаването на Мелвин отново е привлякло вниманието на тези хора към съдържанието на сейфа. Както предположих и преди, сигурно са се надявали той да ги отведе до него.
— Ами ако картелът е отвлякъл Девънпорт? — попита бавно Джеймисън.
Богарт и Милиган се спогледаха.
— Нямам намерение да крия истината. Шансовете да си я върнем невредима са много малки.
— Как ще намерим Рой Марс? — попита Милиган, нарушавайки неловкото мълчание.
— Убеден съм, че е някъде наблизо — отвърна Декър. — Нищо чудно да се натъкнем един на друг.
— Шегуваш се, разбира се — каза Милиган.
Декър не отговори.
49
Смрачаваше се и валеше ситен дъжд, а Декър следваше същия маршрут, по който бяха вървели с Мелвин по-рано през деня. Размишляваше трескаво върху друг аспект на случая. Едната възможност да открие Рой Марс бе като проследи връзката му с Чарлс Монтгомъри. Ако Рой бе платил на Реджина, трябваше да е свързан по някакъв начин със семейство Монтгомъри. Не би могъл да ги избере случайно. Трябваше да има някаква причина. И отговорът най-вероятно се криеше в неговото минало.
Чарлс Монтгомъри не им бе разказал за всички престъпления, в които бе обвинен. Това бе разбираемо, тъй като списъкът беше прекалено дълъг. Декър обаче се бе поровил в миналото му.
Монтгомъри се бе завърнал от Виетнам през март 1967 г. и веднага след това се бе уволнил от армията. През януари следващата година беше арестуван в Тъскалуса, Алабама, за шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана. Пуснали го бяха под гаранция и той бе изчезнал от града. Месец по-късно го бяха арестували в Кейн, Мисисипи, за незаконно притежание на краден пистолет, шофиране в нетрезво състояние и нарушаване на обществения ред. Отново го бяха пуснали под гаранция и той отново бе изчезнал. Престъпленията не бяха достатъчно сериозни, за да го поставят под специално наблюдение, освен това Монтгомъри не се бе връщал в двата щата чак до убийството на полицая в Алабама много по-късно. По онова време полицаите не разполагаха с централизирана база данни, която да събира информация за престъпленията, извършени в отделните щати. А и си имаха по-сериозни проблеми от това да държат под око някакъв дребен престъпник.
Декър подреди наум престъпленията му в хронологичен ред.
Шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана в Алабама.
Крадено оръжие, шофиране в нетрезво състояние и нарушаване на обществения ред в Мисисипи.
И двата пъти го бяха освобождавали от ареста срещу парична гаранция.
И двата пъти Монтгомъри бе напускал града.
Декър нямаше основания да смята, че това има някакво значение, но нещо му подсказваше, че е важно. Просто не знаеше какво.
Върна се в стаята си, седна на стола и впери поглед през прозореца към сгъстяващия се мрак. Бе едва пет следобед, а той имаше усещането, че е полунощ. Почувства се ужасно изморен. Ако продължаваше да вали така, нищо чудно да станеха свидетели на нов потоп.
Желанието му да открие истината обаче бе по-силно от лошото време. Мозъкът му превключи на работен режим и в съзнанието му изскочи ключовият въпрос: